Малко познатата, но важна битка при Маркели се представя в третия епизод на анимационно-историческата поредица „Средновековна слава“

Битката при Маркели, която трайно слага край на последователните византийски походи към България, е третото сражение от поредицата „Средновековна слава“. Анимационно-документалните ленти, които са част от дългосрочния образователен проект на ЗАД „Армеец“ и „Българска история“ пресъздават най-бляскавите победи от средновековното минало на България. Филмите се използват и като допълнителен учебен материал по време на часовете по история, провокирайки любопитството и интереса на учениците към познаване на историята на страната ни. Не е изненадващо, че третият епизод на „Средновековна слава“ е посветен точно на битката при Маркели.

Тя е така категорична, че по време на последвалите преговори с византийския владетел, той се задължава да изплаща ежегоден данък на България. Всичко започва в средата на VIII век, когато българската държава е разтърсена от сериозна криза. Вътрешни междуособици между големите аристократични родове хвърлят страната в политическа криза. Една след друга няколко династии се изреждат на престола в Плиска, а политиката им, която не се радва на достатъчна подкрепа, е често несигурна и половинчата. Междувременно, във Византия тече процес на стабилизация на централната власт и армията, чието олицетворение е решителният и войнствен император на власт Константин V Копронѝм, който завършва военната реформа и постига надмощие над арабите, което му позволява да организира поредица от походи по суша и море срещу България. Макар съдбата да застава на страната на българите, предците ни се намират в незавидна ситуация.

При управлението на Телериг (766-777 г.) и Кардам (777-802 г.) България преодолява последиците от кризата, въпреки почти перманентната византийска агресия и намеса във вътрешните ѝ работи. Затова през 80-те години на VIII век Кардам се чувства достатъчно сигурен на престола, за да организира поредица от нападения срещу византийските територии в Македония. Византия е твърде заета с ежегодните рейдове на арабските войски, започнали отново към 780 година и едва през 791 г., император Константин VI повежда войските си срещу Кардам. Двете армии се срещат при Проват и българите излизат победители, но без да са постигнали категоричен успех. Решен да измие срама от неуспеха и да се разправи с българите, Константин VI повежда армията си в нов поход през късната пролет на 792 г. Силите на империята се концентрират около Адрианопол и потеглят на север към Стара планина, с идеята да преминат Ришкия проход, разположен северно от крепостта Маркели, която била едно от основните укрепления, бранещи северната граница на Византия. Кардам бил навременно известен за подготвената експедиция. Владетелят на българите несъмнено очаквал че гордият Константин VI ще потърси реванш за битката при Проват.

На 20 юли, Кардам се появил северно от византийските позиции. Българите заели изградената през предишните десетилетия система от землени укрепления, наричана от учените Старопланинска фортификационна група. Кардам бил наясно, че силите, с които разполагал не били достатъчни за даване на открито сражение на ромеите, и, както при конфликта от предходната година, предпочел да изчака Константин да направи първата стъпка. Колко големи всъщност били двете армии?

Византийците мобилизирали войските на своите балкански теми и част от редовната столична армия– тагмата, създадена от Константин V Копронѝм. Макар да няма директна информация за числеността на армията, от сходни по време кампании може да се предположи, че Константин VI разполагал с около 20 000 души – кавалерия и пехота, придружавани от съответния обоз. Срещу тях Кардам извел цялата си войска – около 12 000 елитни войни, които се намирали по всяко време на разположение на владетеля. От гледна точка и на двете армии, бойното поле било относително неудобно с оглед блатистия терен и течението на р. Мочурица, която разделяла полесражението почти през средата. От византийска страна условията били по-тежки, тъй като армията на василевса трябвало да прекоси блатистата земя, за да достигне българските позиции.

Въпреки това, двадесет и една годишният Константин VI, въодушевен и убеден от лъжепророци че негова ще бъде победата, завързал сражение необмислено и безредно, казва ни Теофан. Кардам правилно преценил че именно това е моментът, в който да удари враговете си, чиито редици били разтеглени от преминаването на мочурищата, а сред отделните сегменти на ромейската армия настанало известно безредие. Българската кавалерия се изсипала от височините в атака по целия фронт. Предимството на терена и концентрирания удар разстроили византийските редици. В рамките на няколко ключови минути, Фортуна кацнала на рамото на българския владетел. Имперската армия била поголовно сразена и хвърлена в позорно бягство.

Според „Житието на свети Йоаникий Велики“ в разгара на битката самият император Константин VІ, макар и за броени минути, бил „уловен“ с аркан (примка) от български конник, като едва успял да се спаси да не попадне в български плен... Развръзката на грандиозното сражение гледайте във видеото.