Перу – страната на инките

Перу е третата по големина страна в Южна Америка, след Бразилия и Аржентина. Нейната природа е много разнообразна: тя се състои от красиви пейзажи, големи планини и огромни плажове, горещи пустини и тайнствени дъждовни гори. Повечето хора в Перу живеят по крайбрежието на Тихия океан, където се намира столицата Лима. Географското положение на страната е наистина много интересно и тя има огромен туристически потенциал. Перу се намира изцяло в Южното полукълбо. Екваторът се намира непосредствено до северната граница на страната, но все пак не я пресича, ами преминава на около 5 километра северно, през територията на страната. Успоредно на тихоокеанския бряг се движи най-дългата планинска верига на планетата – Андите. Тя заема около половината от площта на страната. Именно тук ще откриете и най-високия връх на Перу. Това е угасналият вулкан Уаскаран. Той се намира на север от столицата Лима. Височината му е 6768 м. Той е част от група от върхове (около 20 на брой) с височина над 6000 метра. Древните жители на Перу дори са го смятали за бог. Отвъд Андите се простират гъстите и непроходими дъждовни гори на Амазония. Площа на Перу е 1 285 220 кв. км. Има население от около 28,5 милиона души. По западното крайбрежие на Перу се намира тясна ивица на пустинята дълга 2 500 километра. Древните хора, наричали тази пустиня Чиму или Наска и първо се се заселили в този район преди хиляди години. Крайбрежната пустинята съставлява само около 10 процента от Перу, но е дом на повече от половината от всички перуанци. Най-голямата в света дъждовна гора, Амазония, обхваща почти половината от територията на Перу. Наречена Селва, на испански, тази огромна джунгла, която също покрива половината от Бразилия, е дом на растения и животни, които не живеят никъде другаде на Земята. Някои учени смятат, че все още там има индиански племена, които никога не са виждали външния свят. Цялото това разнообрази в природата на Перу се дължи на нейния климат. Държавата попада в границите на екваториалния, субекваториалния и тропичния климатичен пояс. Изключително важно е влиянието на планинската верига Анди. Значителната им надморска височина не позволява на въздушните маси да преминат над нея и така тя се явява климатична бариера. Климатът е доста сух в тясната ивица между Тихия океан и Андите, защото студеното Перуанско течение поражда съвсем незначителни валежи. Между планината и океана различаваме два типа климат. Субекваториален на север в близост до границата с Еквадор и сух тропичен в цялата останала крайбрежна зона на юг. В субекваториалния климатичен пояс, който заема най-крайните северни части от страната има два сезона - зимен, който е много топъл и много сух със средни дневни температури около 25°C и летен, който е още по-топъл с температури през деня около 30°C и малко по-влажен, но също сравнително сух. Около 60 мм дъжд падат през най-влажните месеци януари и февруари. Град Чиклайо е един от по-големите градове, които се намират в тази субекваториална зона. По голямата част от крайбрежието на юг от Чиклайо има много сух тропичен климат. Столицата Лима попада точно в сърцето на на перуанските тропици. Тук вероятността да падне дъжд е нищожна. Единствено през зимните месеци от юни до септември съществува малка вероятност за слаби валежи. Студеното Перуанско течение влияе много силно на местния климат. Поддържа дневните температури от около 25 – 26°C до към 30°C през летните месеци и около 18-19°C през зимата. Обикновено лятното полугодие е много слънчево, докато зимното е доста мъгливо. Нощните температури през цялата година са между 15 и 20°C. Като най-горещ месец се приема февруари, а като най-хладен - август. Обикновено туристите, които посещават крайбрежните зони на Перу избягват зимното полугодие от май до ноември, защото мъглите през тази част от годината са често явление, макар, че в най-северните части от страната дните с мъгла са по-малко и там летния сезон е целогодишен. В най-южните крайбрежни части на Перу в град Такна, климатът не се отличава от този в Лима – от 25 до 30°C летни температури и около 18°C средни дневни през зимата. От другата страна на заснежените върхове на Андите всичко е толкова различно, че човек би си помислил, че е на другия край на света. Тук климатът е екваториален, с обилни валежи от дъжд и с високи температури през цялата година. Разликата между дневни и нощни температури е незначителна. Същото се отнася и за температурите през различните части от годината. Равнините, които са разположени на изток от Андите са част от амазонската дъждовна гора. Те получават своите валежи под влияние на влажните въздушни маси, предизвикани от отдалечения на почти три хиляди километра Атлантически океан. Покрай източното крайбрежие на Южна Америка преминават топли океански течения, които отделят значителни изпарения в атмосферата. По тази причина дъждовните гори на Амазония са едни от най-дъждовните места на планетата. В Икитос, който е един от най-големите и важни центрове в Перу, дневните температури варират от 31 до 32°C през цялата година. Нощните температури също са константни 23 – 24°C от януари до декември. Валежите се движат в интервала от 300 до 800 милиметра. Това означава, че са много обилни целогодишно. Най-дъждовен е януари, а най-сух (ако може да се нарече сух) е юли.

Цялото това климатично разнообрази на страната е създало и най-разнообразни екосистеми. Перу е дом на голямо разнообразие от растения и животни, отколкото повечето други страни на Земята. По много причини, перуанците не са имали толкова много на влияние върху техния животински и растителен свят, като много други страни, и голяма част от тези екосистеми са били необезпокоявани. Около Само около 250 акра земя от перуанската джунгла е дом на повече от 6000 вида растения! Има стотици видове, които се срещат само в Амазония. За да се защитят тези растения и животни, в Перу са създадени и специални горски области, наречени резервати. На брега на Тихия океан, се намират много интересни растителни и животински видове, които са се приспособили към сухия пустинен климат. И край бреговете на Перу, различните тихоокаенски течения подхранват огромен брой малки риби, които от своя страна поддържат големи популации от по-голяма риба и морски птици, включително хумболтови пингвини. Това, което е кенгуруто за Австралия, същото е ламата за Перу. Това е едно много интересно миролюбиво тревопасно животно, което е неотменна част от типичния тукашен планински пейзаж. По планините на Перу растат специални видове треви и растения, които служат за храна на бозайници като ламите. Там расте и най-уникалното цвете в цялата планета. неговото уникално качество се състои в това, че то расте сто години преди да пусне първия си цвят. В южно Перу, на границата с Боливия се намира най-високото плавателно езеро на нашата планета – езерото Титикака. То е разположено на повече от 3800 метра надморска височина. Хората, които живеят по неговите брегове го използват, за да си набавят храна, а също и като транспортен коридор. От тръстиката, която расте по неговите брегове те правят тръстикови лодки, с които да се придвижват. В северните част на страната, в близост до границата с Еквадор ще откриете прекрасни плажове, по чиито златист пясък са пораснали кокосови палми. Това придава изключителна екзотика, а още повече, че тук плажовете са пълни с посетители 365 дни в годината (без да са претъпкани).

А какво можем да кажем, за историята на тази страна, тя е още по-интересна и уникална от природата и не сме убедени, че биха ни стигнали и 50 страници за нея. Но все пак най-важното, което трябва да знаете е, че Перу е една много стара държава. Най-ранните обитатели са пристигнали там още преди около 15 000 години. Различни племена са се появили на западния бряг преди повече от 5000 години и започнали да се разпространява във вътрешността на страната. Една от най-важните перуански култури е тази на инките, които са живели в Перу преди около 600 години. Тяхната столица  Куско съществува и до днес. Инките също са построили и Мачу Пикчу, известен и загадъчен древен град в Андите. Те процъфтявали в продължение на векове, преди да бъде завладян от испанците през 1532. Точно през тази година идват завоеватели от Испания начело с Франсиско Писаро и завладяват Перу. От тогава започват и еднаквостите между испанци и перуанци. Била е под колониална власт. Думата „Перу“ произлиза от Birú, името на местен владетел, който живеел близо до залива на Сан Мигел, Панама, в началото на 16 век. Когато бил посетен от испански изследователи през 1522 г., това било най-южната част на Новия свят, за която европейците знаели. Заради това, когато Франсиско Писаро проучил регионите на юг решил името на новооткритата земя да бъде Birú или Перу. „Испанската корона“ дава правен статут на името през 1529 г. Днес Перу е президентска демократична република с многопартийна система. Според конституцията президентът е първи в правителството и е избиран за 5 години.Той има конституционно право да назначава министър-председателя. Правителството е съставено от 120 члена, избирани посредством избори из цялата страна за 5 годишен мандат Гласуването се извършва от перуанските граждани между 18 и 70 годишна възраст.
Точно заради тези историческия събития, към днешна дата хората в Перу са смесица от много различни култури, включително индийци, испанци и други европейци, потомци на африкански роби, и азиатци. Доскоро повечето хора са живели в провинцията. Но сега, повече от 70 процента живеят в градовете. Повечето перуанците следват католическата религия въведена от испанците. Перу е една от най-богатите страни в света по отношение на природните ресурси. Злато, сребро, мед, цинк, олово и желязо са открити в цялата страна, а има и запаси от петрол и природен газ. Дори и така обаче работни места в страната се намират много трудно и Перу остава една от най-бедните страни в света.

Едно от решенията за тези бедност, според много е хора е туризма. Перу притежава множество забележителности, които биха могли да привлекат огромен брой туристи. Една мистерия се е превърнала в световна атракция и в магнит за чуждестранни посетители. В пустинята Наска, която се намира на тихоокеанското крайбрежие в южната част на Перу има странни фигури с неясен произход, изобразени върху земята, които будят любопитство и привличат вниманието на учените вече десетилетия. Тези огромни по размери рисунки привличат най вече със своята мистериозност. Една от теориите е, че древното племе Наска, което е започнало да се развива по тези земи още 200 години преди новата ера, ги е изобразило по каменистата земя за да даде някакъв знак на посетители от извънземна цивилизация. В действителност тези странни фигури могат да се видят ясно само от птичи поглед и това прави тяхното предназначение още по-тайнствено. Това разбира се са само теории, но факт е, че тези рисунки трудно могат да дадат логическо обяснение за своето съществуване. Друга много важна забележителност на Перу е Мачу Пикчу. Това е древна крепост на Инките, която е построена направо върху стръмните скали на височина 2045 м над морското равнище. Предполага се, че е построен тук за да доближи религиозните Инки до небето и съответно до бога-слънце, който те така почитали. Планинската крепост е построена през 15-ти век. Тя смайва със своята оригиналност. Подобен строеж би бил истинско предизвикателство дори и днес при сегашните напреднали технологии. Можем да си представим колко усилия, трудности и изчисления е коствал този строеж през онези времена, когато всичко се е основавало на човешката сила и умение, без да се разчитат на сложна техника и машини. Един от най-интересните елементи при този високопланински древен град е това, че по склоновете са изградени тераси, които имат многофункционална роля. От една страна предпазват земята от свличане, а от друга страна дават възможност да бъдат обработвани, което при други обстоятелства би било напълно невъзможно заради релефа. Запазени са части от много сгради с обществена значимост като храмове например.

Бързи факти за Перу:
Официално име: Република Перу
Форма на управление: конституционна република
Столица: Лима
Население: 28,302,603
Официални езици: испански, кечуа
Парична единица: Нуево Сол
Площ: 496 224 кв. мили (1,285,216 кв. км)
Основна планинска верига: Андите
Големи реки: Амазонка, Укаяли, Мадре де Диос

Снимки: sxc.hu