Патаран и цървулан

Веднъж Хитър Петър подгонил с тоягата си един заек. Заекът бягал към поляната и Хитър Петър хвърчал подире му. Гонитбата траяла цял ден. Най- сетне пред дългоухия бегач се изпречила река Вит. Заекът, без да мисли много, се хвърлил да я прескочи. Но река Вит прескача ли се? Заекът паднал сред реката и се удавил. Хитър Петър спрял запъхтян на брега, посъвзел се и се почесал по врата.
- Брей – рекъл си той, - ама че дълъг път изминах! Замръкнах по чужди краища.
Тръгнал край брега, слязъл надолу и влязъл в едно село. Спрял пред вратнята на една хубава къща и си рекъл:
- Тук навярно живеят заможни хора.
Почукал. Показала се млада жена със запретнати ръкави.
- Какво дириш, чичо?
- Диря подслон за нощуване.
- Влез – поканила го жената, - у нас ще спиш.
Хитър Петър влязъл. Невестата му изнесла стол да седне пред къщи, додето се върне мъжът й от нивата. Хитър Петър седнал. По едно време усетил миризма на варена патица. Надникнал да види какво готви невестата и се ухилил: над огъня в една тенджера чукуркала голяма патка.
- Ех, че вечеря ще падне – рекъл си Хитър Петър и често- често обръщал очи към вратнята да види дали не си иде стопанинът.
В туй време невестата, която шътала край огъня, си помислила: “Този чужденец ми се вижда много гладен и морен. Ако му сложа напреде патката, ще я излапа, додето се усетим. Я да я скрия с тенджерата, че утре, като си замине, ще я изядем двама с мъжа ми. ”
Дигнала сварената патка с тенджерата и я захлупила с една паница на полицата.
- Захлупи я с паничка, за да бъде топличка – си рекъл Хитър Петър и се облизал като котарак, когато види прясна риба.
Затрополяла кола. Дошъл си орачът. Разпрегнал воловете, влязъл вкъщи.
- Гостенин си имаме! – викнала жената.
- Да е жив – отвърнал мъжът, - хайде по- бърже слагай да ядем, че умирам от глад.
- Ох – въздъхнала жената, - ами като не съм готвила нищо!
- Давай, каквото има!
Невестата сложила на трапезата малко сух хляб и три глави лук. Орачът, нали бил гладен и не знаел, че има варена патка, гълтал лакомо. Хитър Петър ронел трошици, колкото да залъже глада си, чакал домакинята да сложи патката и се чудел на ума й: защо почва с лук и разваля хубавата вечеря!
Но ето, че орачът се нахранил и рекъл:
- Благодаря ти, жено, и тая вечер се нахранихме!
- Ний май че те прегостихме – обърнала се домакинята към Хитър Петра, - какво да правим, когато дойде късно и аз нищо не сварих да приготвя.
Тогава Хитър Петър разбрал, че тая жена е скрила патката от него, и рекъл:
- Стига ми. Добра беше вечерята.
- Хайде сега да спим, че утре рано ще ставаме! – казал орачът и влязъл във вътрешната стаичка. Домакинята постлала една черга край огъня за Хитър Петър, рекла му “лека нощ” и се прибрала при мъжа си.
Хитър Петър туй чакал. Бърже измъкнал патката от тенджерата, излапал половината, скрил другата половина в торбата си, напил се със студена вода и легнал да спи. На другата сутрин той станал рано, видял край огъня цървулите на орача, мушнал ги в тенджерата, похлупил ги с една паница и седнал до огъня да стегне своите. В туй време отвътре се показал и домакинът.
- Добро утро! – рекъл той. –Къде тъй рано побратиме?
- Ще си ходя – отвърнал Хитър Петър, - дълъг път ме чака. Аз съм ловец, трябва да ударя нещо и да го отнеса на чедата си.
- Че какъв си ловец, кога нямаш пушка?
- Аз гоня зайци с тояга.
Орачът се усмихнал под мустак.
- Има ги всякакви – рекъл той. Ами как живее народът по вас?
- Добре е сега. Ние си имаме един град – Тенджерград го казват. Додето този град управляваше Пат- патаран, на някои беше добре, а на други зле – смесена работа. Но откак в Тенджерград се настани цар Цървулан – много добре стана за сиромасите и за гладните. Хайде прощавай!
Селянинът не разбрал какви са тия управници на Тенджерграда.
Хитър Петър щом излязъл, кривнал из върбалака край Вит и се загубил.
Станала подир малко и домакинята. Като видяла, че гостенинът си е отишъл, бърже се затекла към полицата, отхлупила тенджерата и що да види: наместо обварената патка вътре се мъдрели мъжовите й цървули. Разказала всичко на мъжа си. Той чак сега разбрал приказката на гостенина за двамата управници на Тенджерграда и рекъл:
- Пада ти се! От гостенин ядене никога да не криеш.