Господар на господарите

Веднъж едно момиче отишло на панаира, за да си търси място за прислужница. Един стар, смешен на вид мъж я наел и я завел у дома си. Там той й казал, че трябва да я научи някои неща, защото си имал свои имена за нещата.
И я попитал:
— Как ще ме наричаш?
— Господарю, или господине, или както пожелаете — отговорила тя.
Той казал:
— Трябва да ме наричаш господар на господарите. А как ще наречеш това? — и посочил леглото си.
— Креват или легло, или както пожелаете.
— Не, това е моята лепка. А как наричаш това? — посочил той тесните си панталони.
— Бричове, или панталони, или както пожелаете, господине.
— Трябва да ги наричаш фишеци и бомбички. А как наричаш това? — посочил той котката.
— Котка, или коте, или както пожелаете, господине.
— Трябва да я наричаш белолика мацка. А това? — посочил той огъня. — Как го наричаш?
— Огън, или пламък, или както пожелаете, господине.
— Трябва да го наричаш жежко петле, а това как? — продължил той, посочвайки водата.
— Вода, или течност, или както пожелаете, господине.
— Не, чучур-мочур се нарича. А как наричаш това? — попитал той, сочейки къщата.
— Къща, или дом, или както пожелаете, господине.
— Трябва да я наричаш високовърха планина.
Същата нощ прислужницата уплашена събудила господаря си и казала:
— Господарю на господарите, отлепи се от лепката си и си обуй фишеците и бомбичките, защото на опашката на белоликата мацка се е закачила искра от жежкото петле и ако не вземеш от чучур-мочура да я залееш, високовърхата планина ще стане цялата на жежко петле!
 
Това е то!