Няколко съвета и добри практики за справянето с трудностите при писане

Технологиите са неизменна част от ежедневието ни и все по-често се говори за това как компютрите напълно ще изместят човешкото участие в определени дейности. Когато става дума за ученето на буквите и писането в училище, мнозина ще се съгласят, че скоро ръкописните текстове в тетрадките ще са отживелица, а краснописът – едно ненужно умение. Часовете по писане ще се заменят с часове за усвояване на умения за използване на клавиатура. Науката и дигиталните технологии напредват, но пък докато напълно ни завладеят, една от първите задачи на децата, започващи училище, ще си остане усвояването на писането с молив и химикалка.

За някои деца изписването на буквите може да е наистина трудно. Какво да наблюдаваме и как бихме могли да улесним този процес?
Ако учениците:

• Не могат да изписват правилно буквите;
• Буквите са една върху друга, думите са твърде близо без необходимото разстояние или има твърде много празно място между тях;
• Пишат печатни букви вместо ръкописни;
• Започват да пишат старателно и четливо, но текстът бързо става неподреден и разхвърлян;
• Отнема им твърде дълго време, в сравнение с техните съученици, да изпълнят дадена писмена задача;
• Бързо се изморяват от писането и стават напрегнати.

Някои ученици имат значителни трудности при ръкописното писане. Това може да ги напрегне и демотивира, като значително намали качеството им на работа в клас. Писането е сложен неврологичен процес. Сигналите, които мозъкът изпраща до ръката трябва да пропътуват това разстояние, като предаването е постоянно и непрекъснато. Мускулите на ръката трябва да отговорят на тези сигнали с много голяма бързина и точност, и то на момента. За някои ученици този процес е възпрепятстван и не се случва с такава лекота. Склонни сме да мислим, че уменията за писане биха могли да се подобрят значително чрез много тренировки и преписване на текстове. Често това се оказва грешно схващане.

Повечето трудности с писането са с неврологичен произход и не можем да твърдим, че писането ще се подобри, ако даваме на учениците си постоянно задачи, особено при по-големите ученици, които вече години наред са полагали усилия да променят това. Някои ученици са способни да пишат много старателно и четливо за определен период от време, особено, ако имат достатъчно време и пространство за това. Но постоянството при писането е малко по-трудно. Много ученици могат да изпишат първото изречение добре, но колкото повече пишат, толкова по-хаотичен и нечетлив започва да става текстът. Кратка почивка би могла да подобри писането отново за няколко минути, но този цикъл продължава. Други ученици пък имат проблем с подредеността, при тях може да се получи много по-добре при втори или дори трети опит, но те трябва да знаят, че имат право да опитат отново. Това, че написаният от детето текст не изглежда добре, не значи, че то не е вложило много усилия в работата си. Понякога децата влагат огромни усилия, за да напишат кратък подреден и четлив текст, но имат нужда от много време и най-вече разбиране от нас възрастните.

Предложения за модифициране на писмените задачи:

• Дайте на учениците толкова време, колкото им е необходимо, за да изпълнят писмената задача.
• Дайте им допълнително време при тестовете и контролните, което ще компенсира бавното темпо на писане.
• Позволете им да ви разкажат урока, вместо да пишат.
• Определете кратки почивки, ако писмената задача е твърде дълга и изисква повече време.
• Поощрете учениците като ги мотивирате със смисъла на написаното от тях, акцентирайте върху съдържанието, а не толкова върху начина, по който изглежда писмената работа.
• Приемете факта, че ако учениците приключат твърде бързо с писмената си работа, то е съвсем нормално текстът да не е твърде четлив и подреден.
• Съкратете колкото е възможно писането за учениците.
• Подгответе си бележки с акценти от урока, напечатани материали, бланки за попълване, които можете да раздадете на учениците с цел да намалите писането.
• Променете начините за писмено изпитване. Вместо есе например, подгответе тест със затворени въпроси. Дайте на учениците да поправят грешки в ръкописен текст, вместо да ги карате да го преписват.

Имайте предвид, че надрасканата и неподредена писмена работа, невинаги е признак за това, че ученикът е мързелив и незаинтересуван. Насърчавайте учениците да опитват да пишат с различни видове химикалки, моливи, флумастери и др. и им позволете да ползват онези, които са им най-удобни. Не карайте учениците да преписват вече написан от тях текст, просто защото има задрасквания и е трудночетим, освен ако не сте напълно сигурни, че наистина биха могли да го напишат по-добре. Приемете факта, че някои деца са способни да напишат чистичък и подреден текст само при определени условия, но не биха могли да задържат този стандарт на писане през целия ден по всички предмети. Уверете се, че чиновете (масите) и столовете са им удобни и са точно толкова високи, колкото е необходимо. Наблюдавайте стойката на учениците и ги насърчавайте да не се кривят и навеждат прекалено над листа, да са стъпили с двете крачета на пода и да са се облегнали удобно.

Използвайте компютър:

• Насърчавайте децата, които имат трудности с писането на ръка да използват компютър.
• Разрешете им първо да напишат текста на компютър и едва след това да го препишат на ръка. Пишейки на компютър ще са по-спокойни и уверени. Някои деца, които имат проблеми с ръкописа, биха имали трудности и с писането на компютър.
• Може да опитате да използвате програми (софтуер) за записване на глас като алтернатива на писането. Позволете на някой възрастен да напише вместо тях текста, в случай, че им струва прекомерни усилия. Те на свой ред могат да го прочетат и да препишат част от него.