Няколко добри практики от швейцарските училища

Всеки от нас е чувал, че финландската система на образование била най-добрата в света. Това твърдят много специалисти и изследвания. Според международните проучвания, които се провеждат от авторитетната организация PISA веднъж на 3 години, учениците във Финландия показват най-високото ниво на знания в света. Освен това са най-четящите деца на планетата, на 2-ро място са в областта на естествените науки и на 5-то място по математика. Но даже не това възхищава педагогическата гилдия. Невероятното е, че при тези високи резултати учениците прекарват най-малко време в учене. На второ място според това изследване се нарежда и Швейцария, при която резултатите са подобни и затова смело можем да твърдим, че и швейцарската образователна система е една от най-добрите в света. Но какво я прави такава? Споделяме опита и впечатленията на Ирина Петрова, която от 8 години живее в Швейцария и преподава на началните класове. Ирина споделя най-интересните факти и практики, които е научила там.

Часовете на всички ученици от най-малките до най-големите са разделени на блокове от час и половина. Между всеки блок има 20-минутна почивка през която децата са навън. Ако времето е по-студено, всяка класна стая си има специална тераса, на която децата излизат и играят на различни игри. При хубаво време всички (дори и учителите) излизат в двора на училището и спортуват: футбол, баскетбол, тенис на маса, народна топка. Това се прави, защото според изследванията подобни почивки са най-ефективни за всяка възраст и след това човек е по-съсредоточен и готов за работа.

В часовете между 11 и 30 и 13 и 30 е обедната почивка, когато децата се хранят. Храна се предлага единствено и само в стола на училището, като тя винаги включва супа, ястие и плодове. През по-топлите дни се предлага разхлаждаща лимонада, а през по-студените билков чай. Супите и ястията винаги са разнообразни, но не полуготови и не пържени. Времето за обяд е именно два часа, за да може всяко дете да се нахрани спокойно без да бърза! През останалата почивка децата често отделят време да посетят библиотеката и да си вземат книги за вкъщи.

На децата е позволено да дават похвали, критики или препоръки на всеки учител. Това става със специални пощенски кутии за всеки учител. Децата имат възможност да оставят писмени бележки на преподавателите с това, което мислят за тях или за преподаването им без да се страхуват да изкажат мнението си. Ако забележките или похвалите са основателни, децата получават и съответния писмен отговор от учителя. Ирина споделя, че това се радва на невероятен успех и всяка сутрин децата буквално тичат към кутиите, за да видят дали имат отговор и в действителност учителите получават много добра обратна връзка и съвети за които те самите не се сещат винаги, но които правят уроците много по-приятни и продуктивни за децата.

Точно от едно такова писмо за учениците в началните класове има и специален вид диктовка с картинки. В часовете по писане децата правят така наречената „картинна диктовка“. Дават им се няколко картинки с различни предмети по тях, които те трябва да гледат и да напишат как се казва всеки предмет. След това заедно сверяват колко предмета са намерили и дали са ги написали правилно. След няколко такива опита се доказало, че когато децата се учат да пишат имена на предмети, които могат и да видят, запомнят много по-бързо както новите думи, така и правописа им. В момента това е масова практика.

По-големите ученици пък не правят контролни или тестове често. Имат само едно входно и едно изходно ниво под формата на тест. През учебната година им се дават различни задачи и теми, които сами да проучат и да представят пред останалата част от класа. Според учителите така децата запомнят много по-лесно новата информация, защото им е по-интересно и се вълнуват повече от цялото си обучение.

Много интересно е обучението по математика. Там където е възможно учителите не обясняват на децата как точно да решат някоя задача. Просто им дават верния отговор и след това оставят всеки ученик сам да намери решението от вече наученото и от съществуващия си опит. Където е възможно няма правилен начин, всеки решава задачата както може по неговия начин и стига накрая да получи верния отговор, значи всичко е наред.

За учениците в Швейцария опитът също е важен, затова много често се провеждат различни практически уроци. Така например ако децата изучават някое растение или животно, за учителите е задължително да изведат децата навън, за да го наблюдават и така да научат още повече по много по-интересен за тях начин.

„Грешките са пътят към успеха“ – от това мото се ръководи всеки един учител и непрестанно повтаря това на учениците си. На децата непрекъснато се обяснява, че да сгрешиш не е толкова лошо, защото както знаем никой не се е родил научен, а и защото ако сгрешиш, това означава: 1. че мислиш творчески и 2. че не се страхуваш да опиташ и 3. че ще се научиш от грешките си!

Практическите умения също са застъпени в училищата. Наред с математиката, четенето, писането един път седмично децата имат часове и по готвене, управление на семейния бюджет или пък просто, за да задават различни въпроси от живота, които ги интересуват, но не са застъпени в нито един от учебните предмети.

Вижте още:
Най-невероятните училищни факти
Три интересни игри срещу тормоза в училище
Моята благодарност – разказ на Дамян, ученик в Българското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Лайден, Нидерландия