Няколко интересни факта за прерийните кученца

Прерийните кученца са гризачи, които живеят под земята в пукнатини в откритите тревни площи и прерии в западната част на Северна Америка. Равнините са дом на милиони от тези очарователни гризачи. Въпреки че са обичайна гледка за тези части на света, прерийните кучета имат някои уникални характеристики. Научете повече за тях!

В миналото това са били най-разпространените бозайници в Северна Америка

Съществуват 5 различни вида прерийни кученца. Това са:
черноопашати;
белоопашати;
Gunnison`s;
Юта;
мексикански.

Най-разпространеният вид са черноопашатите прерийни кученца, които в миналото са били стотици милиони. Ловът, отравянето и загубата на местообитание обаче са намалили тяхната популация с повече от 95%. Днес се предполага, че живеят около 10-20 милиона прерийни кученца.

Тези животни имат много добре подредени домове

Прерийните кученца имат сложно устроени подземни жилища с определени зони за отглеждане на малките, спане и тоалетни. Системата от тунели е изградена така, че въздухът свободно да циркулира под земята, осигурявайки необходимата вентилация. На всеки изход има и подслушвателен пост.

Прерийните кученца живеят в своеобразни градове

Това са социални животни, които живеят на големи семейни групи, състоящи се от възрастен мъжки, една или повече възрастни женски и техните малки. Семейната група живее в система от тунели, които условно ще наречем отделения. Понякога различните семейни групи свързват своите „отделения“ и образуват „градове“. Най-големият регистриран „град“ на прерийни кученца е открит в Тексас. Той е изграден от черноопашатия вид и е дълъг над 160 километра.

Прерийните кученца се целуват

Тези животни често „се целуват“, когато идват и си отиват от района около бърлогата. Те докосват носовете си и преплитат зъбите си. Това им позволява да определят дали са членове на една и съща семейна група. Този начин на комуникация е удивителен не само за любители на симпатичните гризачи, но и за учени и изследователи.

Прерийните кученца оказват положително въздействие на околната среда

Цели екосистеми разчитат на тези малки бозайници в необятните равнини. Тунелите, които прокопават те, насищат почвата с азот и подобряват значително нейното качество. Освен това прерийните кученца са източник на храна за много животни. Техните изоставени тунели осигуряват чудесни укрития за множество други същества, като змиите например.

Прерийните кученца имат сложна система за комуникация

„Езикът“, с който си комуникират тези животни, е по-развит дори от този на шимпанзетата и делфините. Кон Слободчиков изследва прерийните кученца в продължение на повече от 30 години и е установил, че разнообразните звуци, които издават те, всъщност са сложна и разнообразна система от съобщения. Много от звуците, които издават животните, имат за цел да предупредят останалата част от колонията за опасност от хищник. Комуникацията им е толкова напреднала, че посредством подвикванията те не само разкриват какъв вид хищник ги заплашва, но и правят „изречения“, които описват конкретния хищник. Посредством определена комбинация от звуци те описват размера на хищника, неговия цвят, посока и скорост на движение. Тези животни дори имат специален звук, който описва наличието на човек с оръжие. Слободчиков е изследвал прерийни кученца в плен и е установил, че те споделят информация за предмети, които не са виждали никога преди това.

Прерийните кученца се имитират едно друго

Прерийните кученца са под постоянна заплаха от хищници като ястреби, койоти, змии и други. За да се защитят възможно най-добре, те постоянно комуникират помежду си. Понякога това води до така нареченото „заразно“ поведение, при което животните имитират своите действия. Една от често имитираните стойки е изправяне на задните крака с опънати нагоре предни крайници и опъната назад глава. Правейки това, те издават и определен звук. Като чуят този звук, останалите животни от колонията копират това поведение и заемат същата поза. Учените изучават конкретното им поведение в продължение на десетилетия, опитвайки се да установят защо животните реагират по този начин в редица ситуации: когато забележат хищник, когато хищникът се отдалечава, когато са на пост и наблюдават за опасности когато защитават територията си. Според скорошни изследвания изправянето на задни крака и изпъването на тялото е знак, че всички животни в групата трябва да повишат своята бдителност. Това донякъде обяснява факта защо прерийните кученца заемат такава необичайна стойка в множество различни ситуации.

Снимки: pexels.com