„Невидимата клетка“: Как екраните променят детския мозък и блокират развитието му

Автономната, или така наречената вегетативна нервна система, е своеобразното дистанционно управление на човешкото функциониране. Тя е основна част от регулаторната ни система и отговаря за всички неволеви и несъзнателни жизнени процеси – храносмилане, дишане, телесна температура и изпотяване.

Това каза д-р Емануела Сотирова, биофийдбек терапевт и невромоторен специалист, в предаването „Диалог за бъдещето“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев.

Как функционира автономната нервна система

Системата се състои от два основни дяла. Симпатиковият е свързан със състоянието на будност, готовността за взаимодействие с околната среда и реакциите тип „битка или бягство“. Парасимпатиковият дял, от своя страна, отговаря за възстановяването, спокойствието и регенерацията на организма.

По думите на специалиста, чрез специализирана апаратура тези вътрешни биологични процеси могат да бъдат наблюдавани като в своеобразно „вътрешно огледало“. Методът е световно признат и се използва както за управление на стреса, така и за подготовка на професионални спортисти.

Причината е, че тези системи не подлежат на пряк волеви контрол, но могат да бъдат тренирани чрез съзнателно и целенасочено управление на определени ситуации.

Екранната стимулация и претоварването на детския мозък

При деца с прекомерна употреба на екрани данните от апаратурата, измерваща сърдечен ритъм, кожна проводимост, температура и дишане, показват тревожни резултати. Според д-р Сотирова на дълбоко ниво се наблюдава изключително висока стресова реакция.

Докато при възрастните последствията от хроничния стрес и преумората са по-добре познати, при децата проблемът е свързан с незрялата нервна система, чието неврологично развитие трябва да следва строго определен хронологичен ред.

Наблюденията показват, че екранната стимулация води до толкова сериозно претоварване, че детската нервна система буквално капитулира. Процесът е многопластов и е свързан със свръхстимулация чрез съдържание, което не изисква активно мислене или реално взаимодействие със средата.

„Всичко, което се преплита като биохимичен коктейл, като функциониране на нервната система в резултат на екранната стимулация, неминуемо води до едно зависимо поведение. До една потребност.“

Какво се случва с префронталния кортекс

В тези ситуации префронталният кортекс – зоната в мозъка, която играе ролята на „генерал“ и определя кое е добро, кое е лошо и кога трябва да се спре – постепенно губи функциите си, обяснява д-р Сотирова.

Така контролът се прехвърля към по-ниските, еволюционно по-стари нива на нервната система.

„Твърде много неща се променят за много малко време. Твърде много неща се променят. Тук префронта на главния мозък се успива, влиза в едно хибрияние.“

Фрагментираното когнитивно развитие

Според специалиста съществува погрешното схващане, че когнитивното развитие протича „от горе надолу“. В действителност то се изгражда „от долу нагоре“ – от по-първичните към по-сложните функции.

Ако базовите и междинните нива не са стабилно развити, по-високите когнитивни способности не могат да се разгърнат пълноценно.

Екранната зависимост създава силно фрагментирани състояния. Така едно дете може да има отлично развити специфични умения – например в математиката – но едновременно с това да бъде силно откъснато от реалния свят и дори да не помни собствената си рождена дата.

Най-ранните признаци на екранна зависимост

Родителите често се фокусират върху положителните страни в развитието на децата си и неволно подценяват ранните сигнали за проблем.

Според д-р Сотирова основните предупредителни знаци са:

• силна емоционална реакция при отнемане на устройството;
• предпочитание към игрите пред срещите с приятели;
• повишена импулсивност.

При най-малките деца се наблюдават и проблеми във физическото развитие. Вестибуларният апарат и проприоцепцията не се развиват пълноценно, движенията стават накъсани, а връзката с тялото отслабва.

Тъй като тялото остава статично пред екрана, симпатиковият дял на нервната система се опитва да освободи натрупаното напрежение чрез крясъци, тантруми и емоционални кризи, свързани с резкия спад на допамин.

Пътят към детокса и възстановяването

Заместването на реалния опит с екрани лишава децата от възможността да опознават и асимилират света чрез движение и жива връзка със средата.

Според специалиста навлизането на изкуствения интелект допълнително изнася когнитивната дейност извън човешкия мозък, превръщайки се във външна памет. В резултат работната памет се претоварва, а изграждането на дългосрочна памет се затруднява.

Д-р Сотирова изразява категорична позиция относно превенцията, като заявява, че според нея подобен тип екранна стимулация не бива да бъде достъпна за деца поне до седемгодишна възраст. Именно този период е ключов за развитието на телесната регулация, социалните умения и способността за общуване.

По думите ѝ ограничаването на реалния човешки контакт е равносилно на поставянето на детето в „невидима клетка“.

Защо детоксът е труден

Процесът на справяне с вече изградена зависимост е изключително сложен и рисков. Както при всяка друга зависимост, съществува опасност от йо-йо ефект, особено при положение че голяма част от учебния процес вече преминава през екрани.

Според специалиста процесът наподобява отказването от наркотици, тъй като съществува телесна памет и дори минимално връщане към екраните може да отключи проблема отново.

Първата стъпка към възстановяването е възвръщането на усещането за тялото и намаляването на стресовата реакция, която често води до тревожни и депресивни състояния.

Едва когато детската нервна система възстанови естествената си гъвкавост и адаптивност, нивата на допамин могат да се нормализират, а връзката с природата и реалния живот – да бъде изградена отново, категорична е д-р Сотирова.

Можете да видите целия коментар във видео на телевизия Bloomberg TV Bulgaria. Image by freepik