Магическата тайна – есенната градина

Имало едно време в една просторна градина едно малко магическо цвете. Всички цветя в градината го ненавиждали, защото било малко. Един ден то разтвори своите листа и оттам излезе малка фея. Това беше Лилия. Тя току-що беше пристигнала във вълшебната страна на феите. Сред цветята тя намери малко стихотворение, което беше написано на магически таен език, който Лилия учеше.

Докато вървеше и четеше видя две феи на цветята. Това бяха Незабравка и Дилянка. Лилия ги попита дали могат да и помогнат с четенето на вълшебното стихотворение. Те се съгласиха и трите весело полетяха. Спря ха на вълшебна полянка с танцуващи цветя. Заедно с тях разгадаха тайнствения език и прочетоха стихотворението.

Лилия трябваше сама да продължи по една приказна пътека. Но кой я очакваше там? Стражите на кралицата Есен. Те и казаха, че трябва да тръгне с тях веднага. Лилия се учуди много, но не каза нищо и тръгна с тях. Минаха през градината на боровинките. Там играеха елфите Трънчо и Трънка. Лилия се спря при тях, но стражите се обърнаха към нея и и казаха да побърза, че закъсняват. Изплашени Трънчо и Трънка се сбогуваха с Лилия.

След дълго вървене стигнаха до една огромна врата. Стражите я отвориха и Лилия видя приказна есенна градина. Тя беше изпъстрена с шарени дървета, а на тях бяха седнали есенните елфи. Най-красива от всички бе есенната кралица, облечена с дълга рокля от листа – червени, жълти, кафяви, оранжеви, зелени. Наричаше се Хризантема. Посрещна Лилия с голяма радост, усмивка разцъфтя на лицето й. Скоро градината се изпълни с гости, а това бяха приятелите на Хризантема, есенните цветя.

Кралицата подаде на Лилия малка гривна от нежни листенца. Лилия се учуди и попита какво е това?

Хризантема и отговори, че това е символ на нейната сила. Така тя и другите феи ще отидат в света на хората, за да открият есента.

Лилия заживя щастливо при феите и зачака идването на есента.