На връх Вола

Четата на Ботев очаквала приближаващия враг. В очите на всички горял пламък за победа, за освобождение на отечеството.
Изведнъж като черен облак турските орди се понесли към четниците. Започнали люта битка. Балканът ехтял, а четниците бавно загивали в името на родината. Храбрите български юнаци отблъснали множество атаки на врага, но привечер вражески куршум пронизал Ботев и той паднал мъртъв. За миг сякаш времето спряло. Дърветата плачели, а скалите стенели тъжно към небесата.
Така загинал Ботев...