Размисли за живота

Дали сме родени просто, за да живеем, или сме част от нещо много по-голямо? Дали всеки е просто "човек" като милиони други - живее, спомня си, умира или всеки има път и мисия, които да следва? Дали не сме свързани и всеки не гради по частица у другия?
Може би затова смисълът на живота не е разгадан досега - защото за всеки той е различен, но свързан с останалите. Чувала съм, че преди смъртта си човек вижда множество картини от своя живот - най-ярките спомени, доброто и злото, което е извършил и си дава най-ясна сметка. Но ние, хората, запомняме повече лошото от доброто. За това ще дам следното доказателство - наскоро гледах запис отпреди много време с много хора на него, за които вече си бях изградила ясна дотогава представа. Но отношенията на касетата не бяха такива, каквито ги помнех и дори по нея мога да съдя, че сме били малко или много... приятели. Сама се учудих от себе си и от предразсъдъците, които има всеки, и които влияят много. Но дали обстоятелствата не са ни направили такива и "лошите" - лоши в нашите очи?
Всеки има добра и лоша страна, както монетата има две страни, зависи от коя страна погледнеш. Всички сме различни - имаме различни таланти, вкусове, характери, религии, различен външен вид, но се стараем да се приемаме и се приемаме каквито сме. Всеки избира в какво да вярва - на това, което вижда, или в свръхестественото. Но има неща, които не могат да се обяснят, които дори науката не може да обясни и всеки избира как да ги разбере..
Светът е различен, дали ще ти хареса зависи от това с какви очи ще го погледнеш. Той има своите радости, неволи,мъки,но не трябва да бягаме. Винаги съм се чудела какво е смъртта - просто...спираш, няма те, а "светът" продължава или продължаваш някъде, наваксваш пропуснатото време. Не е минавало и ден, без да си помисля какво изпитват хората, които сами отнемат живота си - дали преди да умрат съжаляват, искат да върнат времето назад, или се чувстват облекчени. Никога няма да разбера отговора, а и сякаш не искам. Не съм най-подходящият човек за съвети, но искам да оставя някакво послание:
Животът е един, изживейте го и изпитайте радостите му, но със тях идват и трудностите - те ще ви направят по-силни, ще ви накарат да оцените повече чудото да си жив.