Мистерията с мистър Грейдън и тайната

Продължава от "Мистерията с мистър Хавър и имението"

Детективът, Лоран Луис, тихо четеше вестника си и се подсмихваше. Там пишеше, как той миналата седмица заловил лъжеца Хавър и върнал имението на първоначалният му собственик. Лорън се сети за мистър Грейдън, добрият началник, чийто имение беше отнето. Момчето го изкара ангелче, а самият той още си спомняше за "тайната", която спомена Джексън, когато разказваше видяното без дори да трепне. Младият мулат говореше спокойно, но щом спомена "тайната" почервеня и заговори тихо.
Изведнъж вратата се отвори рязко и беше блъсната с все сила, докато в стаята връхлетя полицаят.
– Лоран, замълчах си, но ти също разбра, че на този човек работата не му е чиста! В полицията Хавър си разказа всичко, дори планът си. Трепереше като чихуахуа на леден айберг – полицаят обичаше цветущите и интересни сравнения. – Сигурен съм, че ти знаеш всичко, но как?! Не ти ли направи впечатление тайната, която той спомена? Ох, моля те, СТИГА! Ти си замълча. Какво ти става Лорън, познаваме се от деца?!
– Всичко с времето си Джейкъб! – спокойно отвърна детективът. – Видях, но нямаше смисъл. Момчето щеше да защити мистър Грейдън и Хавър щеше да разбере и избяга. Говори по-тихо, след като разбра шефът ми е на косъм да ме уволни. Виж, няма да оставя нещата така... няма как! Познаваш ме, но всичко с времето си, ти най-добре знаеш, че щом изпреварваме времето нищо хубаво не става!
– Така е Лорън, извинявай, но просто... не видя ли как се подсмихваше?!
– Видях Джейкъб. Спокойно, ще го хвана.
Джейкъб излезе. Лорън се размисли и реши, че това наистина е доста отговорна задача. Облече шлифера си и излезе тихо от стаята, слагайки табелка "При адвоката има клиент, моля не безпокойте" пускайки новинарското радио, за да се чува човешки говор. Слезе взе си дълго кафе, без захар и подсвирна, спирайки най-близкото такси.
– Карайте по посока на полицейското управление. Спрете до телефонната кабина на "Уолтър стрийт", моля.
– Както кажете господине. – шофьора потегли.
Спря на "Уолтър стрийт" и Лорън слезе. Влезе в кабинката, пусна монета и набра номера на полицай Джейкъб.
– Ало, Джейк!
– Да, кой се обажда?
– Пст, аз съм Лорън – каза тихо детективът. – Опасно е да говорим в кантората по телефона, затова аз съм на "Уолтър стрийт". Близо до теб съм, на няколко крачки от управлението.
– Да, да знам къде е улицата, но какво искаш?
– Не тук, ще дойда при теб ти само слез долу, ако си съгласен имам една молба... Хайде, че изразходвахме минутите, а парите в телефона свършват и ще прекъсне! - Лорън затвори слушалката и излезе от кабината, отпивайки бавно от горещото, горчиво кафе. По пътя спря на друга кафе машина, хвърли чашката си и пусна едно мокачино с захар. То беше за Джейкъб.
Щом стигна управлението, Джейкъб вече беше вън. Лорън подаде чашката и Джейк отпи.
– Какво ще искаш?
– Трябва ми кола! Не полицейска, знам че нея можеш да ми уредиш, но не! С такси ще бъда заподозрян, а аз не искам това, пък и ми трябва постоянна кола. С ярката полицейска кола ще се набивам на очи, трябва ми кафява, малка кола, за предпочитане с 2 врати, тоест твоята.
– За какво ти е?
– Знаеш, че не мога да ти кажа Джейк, но ми трябва. Нищо няма да й направя!
– Взимай - полицаят подхвърли ключовете и се качи нагоре, отпивайки от мокачиното си отново.
Лорън спря зад имението "Ловърлентън". Не искаше да го виждат, но искаше той да наблюдава тях. Видя Грейдън усмихнат да почиства очилата си. После зачете нещо. Не беше вестник, нито книга. Нямаше корица и заглавие. Почете още малко. Чакай, това беше тефтер! Телефонът иззвъня. Грейдън стана и отиде да го дигне оставяйки книгата. Лорън се наметна със шлифера, сложи си очила, перука и ръкавици. Отвори заглавната страница. Там пишеше "Дневник на Хавър старши". Усети стъпки. БЕШЕ ДЖЕКСЪН. О, не момчето ще го познае. Лорън малко безразсъдно грабна дневникът и затича. Джексън остави лимонада и торта на масата в двора. По-късно дойде и Грейдън. Накара се на момчето, бутна лимонадата и го замери с тортата.
– Глупак такъв! Тефтера го няма... ужасен си! Къде е?
– Не знам. Помислих, че сте го взели със себе си, сър - Джексън едва не заплака.
– Някой мерзавец се е намъкнал тук! Какво стоиш и гледаш като теле в железница! ТЪРСИ!
Щом чу това детективът скочи в колата и потегли. Как, но нали беше добър и честен шеф! В Грейдън имаше нещо ужасно... той създаваше прекрасно първо впечатление, но за жалост измамно. Като се прибра в кантората остави надписът на вратата, за да не го безпокои никой и зачете. Оказа се, че Грейдън излъгал брат си да замине за Германия, за да оправя "сметки", казал на баща си, че брат му избягал нарочно при любимата си и получил незаконно имението. Щом Стенли решил да си върне имението, Грейдън пратил Джексън при Лорън, за да разкаже лъжлива история и за да бъде заловен Хавър младши. Лорън си позволи с много мъка да разкаже това на Джейкъб, все пак детективът на никой не споделя, но тук се налагаше. Джейкъб трябваше да отложи делото.
Лорън тръгна да носи книгата в съда. Запали колата и потегли. Изведнъж някой изскочи пред колата и Лорън наби спирачки и слезе. ТОВА БЕШЕ ГРЕЙДЪН.
– Подцених те! Не си бил чак толкова глупав. Сега ми дай тефтера и да се направим, че нищо не знаеш.
– Мечтай си! Ти си лъжец и това ще се види - Лорън тръгна към колата, но Грейдън скочи върху него. Взе куфара му. Изсипа го, но тефтера не беше там. Качи се в колата, предполагайки, че е оставен там и потегли към "Ловърлентън". Лорън се подсмихна. Той извади тефтера от шлифера си и скочи в първото такси. Спря пред съда и метна тефтера на главната съдийка!
– Прочетете го! Хавър е невинен!
През това време, уведоменият Джейк, чакаше пред имението с цяла група полицаи, подсмихвайки се.
Грейдън беше заловен, а имението върнато на Хавър. Младият мъж беше толкова благодарен, че най-накрая има справедливост, а Джексън щастлив от това, че се е отървал от себичния си господар, се радваше на спокойствието, което отскоро беше настъпило в "Ловърлентън".

Участва в конкурса за разкази „Млад детектив“