Математиката може да е трудна, освен ако не повикаш полицията на помощ

Да заобичаш математиката е голямо предизвикателство за всеки, особено когато си дете и ти казват колко е полезна, обаче ти не можеш да решиш тази текстова задача и въобще не ти пука колко ябълки ще останат на Иван или за колко време ще се напълни басейнът. Нали все някога ще се напълни. Математиката е нещо, което се учи почти цял живот и колкото и да научаваш, все има още и още. Много хора, не само децата, знаят, че за да научиш нещо от математиката, дори най-простата операция, се изисква доста активно мислене. Знаете ли, че дори е направено изследване, според което за някои хора, опитите за решаване на сложна математическа задача предизвикват усещане близо до физическа болка? Надяваме се, че на вас чак такова нещо няма да ви се случи, но със сигурност поне веднъж, както на всеки човек на тази планета, че дори и на Айнщайн, ви се е случвало някоя задача да ви се опъне. Толкова да се опъне, че направо да добие характеристиките на инатливо магаре, което колкото и да увещаваш, да не иска да помръдне или в случая да даде да бъде решено вярно.

Тази съдба не е подминала и 10-годишната Лена Драпер от Австралия. В един хубав съботен ден тя решила, че най-накрая е време да напише домашното по математика, което я зове вече от цяла седмица. „Колко пък трудно може да е?“ пита се Лена и веднага получава отговор, още щом отваря тетрадката – много трудно, поне за нея. Предполагаме, че много от вас не биха се затруднили да решат задача от типа "(90 + 27) + (29 + 15) x 2“, но за Лена това се оказва невъзможно. Тя изпада в паника, защото иначе е добро дете и не иска да се яви с ненаписано домашно. След половинчасова паника Лена прави нещо, което на нея и се струва много логично, а на всички нас – неочаквано и забавно. Лена грабва тетрадката си под мишница и отива там, където повечето хора отиват, когато имат нужда от помощ – в близкия полицейски участък.

Още с влизането, разказват полицаите, Лена извикала: „Моля ви, имам нужда от помощ!“, което разбира се веднага притеснило униформените и те решили, че се случва нещо наистина страшно. Но представете си изненадата им, когато Лена разтваря тетрадката и обяснява, че много е закъсала и има нужда от помощ за решаването на тези задачи. Полицаите обаче са си полицаи, заклели са се да помагат, затова наистина помагат на малката Лена да реши задачите си. Още по-интересното е, че като истински учители двама от полицаите в участъка не ѝ дават отговорите наготово, а ѝ обясняват как да реши задачите и след известни колебания Лена наистина успява. Тези полицаи май са си сбъркали професията, но все пак проблемът е решен и момиченцето е изпратено обратно вкъщи.

Няколко дни след това Лена и нейните „спасители“ се виждат отново, но този път те са поканени на благодарствен обяд от изненаданата майка, която разбира се обяснила на детето, че преди да потърсиш полицията за уроците е добре да се обадиш на учителката, на родителите си или дори на приятел. Най-важното от всичко е, че днес – месец след случката Лена вече изкарва само отлични оценки на подобни задачи и не забравя да поздрави двамата полицаи, когато ги види из квартала!