Мария Ландова : Талантът е божия искрица, която трябва да развиете

Мария Ландова е директор на Националната художествена гимназия “Илия Петров”. Автор е на предаването “Нарисувай ми овца” по БНТ, както и на много документални филми. Изявява се и като артжурналист. Ето какво сподели тя, специално за читателите на Az-deteto:

Какво трябва да знаят родителите и децата, които са решили да кандидатстват в Националното училище по изкуствата – София?
Хубаво е да знаят, че нашите изпити са локални, за разлика от изпитите с разширено изучаване, където заниманията по изкуства и език са по-скоро за обща култура. Докато при нас обучението е професионално. Учениците излизат с професия “Художник – ІІІ квалификационна степен” в четири специалности: живопис, графика, скулптура и илюстрация и оформление на книгата, което е нашата най-нова специалност. От една година я въведохме, поради голямото търсене на пазара.
Всички учат компютърна графика. Тя не е отделна специалност само за някои, защото всички трябва да имат тези умения. Всеки може да се научи да работи с визуални компютърни програми. Но предимството на нашите ученици е, че те имат и другото обучение, другата култура, което ги прави креативни. Компютърните програми са само още едно средство, чрез което те се изразяват.

Каква е ролята на училището ви за бъдещото развитие на децата?
Имаме много ученици, с които се гордеем, защото те не излизат щампирани. Те излизат индивидуалности, които се формират още от първия ден, в който стъпят в училището. Даже на абитуриентския бал винаги им пускам “Стената” на Пинк Флойд. И това е моето верую: Всяко училище, особено училищата по изкуства, трябва да има първостепенната задача да съхрани индивидуалността на детето и да я развие по най-прекрасен начин.

Различни ли са днешните ученици от тези преди 10 години?
Аз съм директор от 6 години, но учител от 24. Смятам, че има огромна разлика, и че поколенията започват да се сменят не на 10, а дори на 5 години. Те имат различно чувство за време, различна ценностна система, различна вътрешна пропорция между външно въздействие и вътрешна устойчивост на вниманието, на критериите, на вкуса. Егоцентрични са и нямат кумири. Те могат да бъдат фенове, но за кратко и сменят фаворитите със скоростта на светлината. Педагогиката и методиката на преподаване трябва драстично да се променят и да остават гъвкави, ако искат да “работят” пълноценно с “новите” деца.

Имате ли някаква тайна, по която откривате талантите?
Вече ги познавам дори само по очите, но това идва с практиката. Просто като го видя, знам, че това дете ще се развие. И действително след 12 клас, когато следя развитието на нашите ученици, виждам, че съм била права. Но това се изгражда с много общуване, с много, много деца. Смятам, че това е въпрос на усет. Но никой не е застрахован. Има сривове – социални и психологически. Няма нищо дадено веднъж завинаги. Изкуството е деликатна сфера.

Как се научава един човек да твори?
Творчеството е заложено първо в гените и второ в духа, който също се наследява. Копнежът на духа на човека да създава нещо красиво е съвкупност от фактори. След като влезе един ученик в училище, се включват и други фактори – с какви деца ще попадне в класа, с кои ще се сприятели, кои филми ще гледа. Душата тегли човека на някъде, но е нужен още и труд, воля – това е общоизвестно.