Какво знаете за битката при Ахелой? Поредицата „Средновековна слава“ ще ви покаже интересни факти!

Победата при Ахелой, която заслужено е наречена от хронистите „битката на века“ оживява в петия епизод от анимационно-документалната историческа поредица „Средновековна слава“. ЗАД „Армеец“ и сдружение „Българска история“ неслучайно избират да пресъздадат това велико средновековно сражение в поредицата си – след него българите се превръщат във фактически господари на Балканите. В хода на кървавия сблъсък цар Симеон се проявява не само като даровит военачалник. И макар победата да няма непосредствени стратегически измерения, успехът на българското оръжие окончателно прехвърля инициативата за водене на настъпателни действия в Тракия в ръцете на Симеон.

Особено интересни са обстоятелствата, които довеждат до битката при Ахелой. Последното десетилетие на IX век донася сериозни промени в баланса на силите в Югоизточна Европа. Прехвърлянето на маджарите в Панония, залезът на Великоморавия и засилването на печенежкия натиск в посока Дунав създават изцяло нова военно-политическа среда, в която да се развива конфликтът между България и Византия. След като при управлението на Борис и покръстването на българите, двете държави успяват да запазят мира помежду си, възцаряването на Симеон бележи нов етап от ескалацията на напрежението между двете страни.

През 894 г., България и Византия повеждат масирана и изтощителна война за правото на българските търговци да използват тържищата в Константинопол. Симеон излиза победител и поема инициативата за настъпление срещу Византия. Първите петнадесет години на X век стават свидетел на постоянни български походи в Тракия, чиято кулминация е достигането до Константинопол през 913 г., когато Симеон иска за себе си царска титла, равна на тази на василевсите. Ловката дипломатическа игра на патриарх Николай Мистик успява да тушира напрежението, но за византийските първенци става ясно, че срещу България трябва да се действа по-категорично.

Начело на армията застава Лъв Фока, най-силната фигура във военната аристокрация. Гръбнак на армията са три от общо четирите елитни гвардейски корпуса, базирани в столицата. Задействан е грандиозен план за създаване на широка антибългарска коалиция, в която са включени маджарите, сърбите и печенезите. Чрез своите агенти зад граница, българският владетел научава за плановете на ромеите и комбинирайки сила и дипломатичност успява да отстрани маджарите и сърбите от уравнението. Поне до известна степен.

Шансът обаче е на страната на България, когато между Роман Лакапин, друнгарий на черноморския флот, и управителя на Херсонес Йоан Вогас избухва спор. Вогас лично води със себе си голям брой печенези, които Лакапин трябва да прехвърли през река Дунав за да атакуват българите в тил. Тази операция трябвало да се съгласува с основното византийско настъпление от юг. Поради настъпилия раздор, който разколебава и самите печенези, степната конница остава на северния бряг на Дунав и не взема участие в бойните действия между България и Византия. От друга страна, съществуват данни, че българският цар успява да привлече част от печенезите на своя страна. Така, в средата на август, пред Симеон остава първостепенната задача да се справи с основните византийски сили, водени от Лъв Фока.

Как българите се справят с тази сложна мисия – гледайте във филма.