Малайският тапир – едно от "Грозните животни" на Саймън Уот

Интересни факти за малко познати – и не особено симпатични – представители на сухоземната фауна и водния свят ни разкрива британският биолог и популяризатор на науката Саймън Уот в книгата си „Грозните животни“ (ИК „Изток-Запад“). Интригуващото цветно издание съдържа множество снимки на различни грозни животни, сред които дългоноса маймуна, голямоглава костенурка, прилеп призрак, китоглава чапла и рибата-капка, избрана за най-грозното животно на света през 2012 г.

Знаете ли, че мискините са непроменени – и все така грозни – от 300 милиона години? Чували ли сте за кадифения червей и двете струи лепкава слуз, които се изстрелват от лицето му? А че комодският варан може да изяде до 80% от собственото си тегло на едно хранене? Тези и други интересни факти за на пръв поглед не особено привлекателните на външен вид животни ни разкрива британският учен и популяризатор на науката Саймън Уот. В забавната си книга „Грозните животни“ (със закачливото подзаглавие „Не може всички да сме панди“) Уот ни запознава с гущера Пинокио, плешивия ибис, имперската листовидна пеперуда, дюгона, малайския тапир и куп други малко познати представители на животинския свят.

Mалайският тапир външно изглежда като пестелива версия на слон. Сякаш се е опитал да си отгледа огромни уши и хобот, но се е уморил още в началото. Но макар да е по-къса от слонски хобот, тапирската зурла все пак е гъвкав израстък с много приложения. Тя е хватателно разширение на горната устна и носа и позволява на тапира да захваща и издърпва листа от клонките, за да ги пъхне в устата си. А при плуване служи и за шнорхел.

Малайският тапир е най-едрият от тапирите – достига 2 м дължина и тежи до половин тон. Освен това е еволюционно най-рано обособен измежду петте днес живеещи вида тапири и е единственият, оцелял в Стария свят. Палеонтологичният летопис показва, че тапирите имат древно родословие и най-близките им живи роднини са носорозите. Устройството им слабо се е променило през последните 35 милиона години, макар че хоботчето вероятно се е развило сравнително скоро, през последните няколко милиона години. Праисторически тапири някога са бродили из Европа, Северна Америка и Югоизточна Азия, а вкаменените останки на гигантски тапир, наречен Megatapirus, са открити в Китай.

Малайският тапир за разлика от американските си братовчеди има характерна бяла ивица на гърба и хълбоците си. Тази шарка вероятно е защитна окраска, разчупваща очертанията на животното, така че хищниците по-трудно да го забелязват на оскъдната светлина в гората. Малките обаче се раждат с червеникавокафява козина, нашарена с бели ивици и петна като творба на авангарден моделиер.

Малайските тапири са плашливи същества, които живеят самотно. Търсят храната си най-често по здрач и нощем, като се ориентират чрез острото си обоняние и отличния си слух. Зрението им е доста лошо, а тъмнината го прави почти безполезно. Те маркират широки площи за своя територия, като уринират върху растения, превръщайки ги в миризливи пътепоказатели. Обикновено вървят по определени пътеки, които отъпкват през гъсталака. Териториите често се припокриват и животните се опитват да се разберат чрез речник от високочестотни писукания и подсвирвания.

Разпокъсани популации на малайския тапир се срещат в Югоизточна Азия – Малайзия, Индонезия, Тайланд и Южен Мианмар. Числеността на вида през последните години е намаляла с повече от 50% главно поради загуба на местообитанията му, превръщани в плантации за маслени палми.