приказки от деца

Начало | приказки от деца | Специалното коледно писмо

Специалното коледно писмо

Симона Вълева | 2014-12-10

Специалното коледно писмо

Здравейте, мили дечица! Аз съм вашият приятел, Дядо Коледа. Сега ще ви разкажа една интересна коледна история за това, как за малко не успях да дам подаръка, на последното от списъка ми дете...

Всичко започна една сутрин, два дена преди Коледа. Джуджетата работиха неуморно. Все повече играчки се правеха, опаковаха и натрупваха в чувала. Всякакви видове кукли, мечета, барабанчета, ранички, книги и много други играчки, джуджетата слагаха в шарени кутии с червени панделки. Идваше време за обяд. Малките ми помощници спряха да работят и отидоха да обядват. Някои от тях отидоха да нахранят елените – Веселушко, Тропчо, Кокетко, Рудолф, Звездолушко, Послушко и Треперушко. Елените бяха вече големи и имаха нужда от много храна, за да имат сили да дърпат шейната ми. След като се нахраниха, заспаха. Трябваше да бъдат отпочинали и бодри, защото само след два дена щяха да ми помагат за подаръците. Децата ми бяха изпратили много писма, но аз успях да ги прочета и казах на джуджетата какви точно играчки и колко такива да направят.

След цял следобед четене на писма седнах да вечерям мляко с бисквитки, а след това си легнах. Джуджетата и елените също легнаха да спят. 
На следващата сутрин, когато се събудих малките ми помощници бяха станали и опаковаха последните играчки. Всичко беше готово – куклите, мечетата, барабаните, раниците и книгите бяха опаковани и сложени в чувала, а той беше натоварен в шейната ми. Всички доволни от свършената работа отидоха да си почиват. Всички освен мен. Имах странното чувство, че съм забравил нещо. Въртях се из стаята и като се уморих седнах на леглото. В този момент нещо се смачка. Станах внимателно обърнах се и видях едно писмо. Бях убеден, че съм прочел всички. Тогава седнах на масата сложих очилата и започнах да чета:
„Скъпи Дядо Коледа ако можеш ми донеси щастие за Коледа! Знам, че си истински и ще успееш да ми го дадеш. Вярвам в теб!
С обич: Нели 9 г.”
Това беше едно писмо изненада за мен. Вътре в него имаше и картинка. Тя беше много хубава. Нямах представа как да дам такова нещо, но трябваше да измисля нещо, защото Коледа беше утре!
Цял ден стоях и мислех, и мислех и най-накрая се сетих! Взех един лист, химикалка и ѝ написах писмо от което щеше да се почувства щастлива! Взех го, прибрах го в джоба си и легнах да поспя, за да събера сили за полета с шейната ми тази вечер.

Събудих се от звъненето на будилника ми. Станах бързо, облякох се, сложих елените по местата им и тръгнах. Потегляйки благодарих на джуджетата за помощта. Гледах да побързам с оставащите ми градове, защото Слънцето щеше след малко да изгрее. Обиколих и последният град, последният му квартал и ми оставаше една последна къща. Слънцето вече се показваше на хоризонта и аз казах на Веселушко, Тропчо, Кокетко, Рудолф, Звезделушко, Послушко и Треперушко да побързат. Спрях на покрива и бързо влезнах през комина. Попаднах в една мъничка стая цялата розова, с едно малко легълце в ъгълчето. Там спеше едно момиченце. Веднага познах, че това е Нели, заради рисунката на нея и семейството ѝ, която ми беше изпратила. Аз бързо ѝ оставих подаръка и излезнах. Исках да видя как ще реагира на този необикновен подарък, затова се скрих в храстите и зачаках. Когато се събуди, тя видя писмото, отвори го и зачете на глас:

”Скъпа Нели, благодаря, че вярваш в мен. Ти искаше необичаен подарък, който деца на твоята възраст никога преди не са искали от мен. Въпреки това аз успях да намеря нещо подходящо. Виж в плика.
С обич: Дядо Коледа”.

Щом погледна в плика, видях как личицето ѝ грейна от радост, очичките ѝ заблестяха и с вълнение извика: ”Мамо, мамо виж какво ми подари Дядо Коледа!” Майка ѝ дойде и видя една снимка на мен с джуджетата. На нея ние си хапвахме мляко с бисквити. Тя обясни на майка си, че точно това е искала за Коледа. В този момент тя стана, взе малко тиксо, залепи снимката над леглото си и каза: ”Нека седи тук! Така винаги ще ми напомня, че има Дядо Коледа и той наистина носи на децата това, което искат.” Тогава, аз тихичко се качих в шейната си и щастлив, че дадох на Нели, това което искаше, потеглих обратно към Северния полюс.



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град