Лисанка Хитранка

Вървяла Лисанка по пътя, намерила си тояжка. Вдигнала я и продължила по-нататък. Стигнала до едно село, почукала на вратата на една къща:
– Чук-чук-чук!
– Кой е? – попитал глас отвътре.
– Аз съм – Лисанка Хитранка. Пуснете ме да пренощувам у вас.
– Няма място, Лисанке. И без това ни е тясно!
– Аз няма да ви притесня. Ще легна на одърчето, опашката ми – под одърчето, а тояжката – под печката.
Смилили се, пуснали я.
Легнала Лисанка на одърчето, опашката й – под одърчето, а тояжката – под печката. През нощта хитрушата станала, изгорила си тояжката, а на заранта се развикала.
– Къде ми е тояжката? Тояжката си искам! Без нея не тръгвам. Само една кокошчица може да ми я замени.
Слисал се стопанинът. Мислил, мислил и накрая, какво да прави – дал й кокошчица.
Взела Лиса кокошчицата, върви си по пътя и пее:

По пътя вървяла Лисанка,
намерила си тояжка,
за тояжката Хитранка
взела цяла кокошчица.

Вървяла Лиса цял ден, вечерта стигнала друго село.
– Чук-чук-чук!
– Кой чука?
– Аз съм – Лисанка Хитранка. Пуснете ме да пренощувам у вас.
– Няма място, Хитранке. И за нас е тясно!
- Аз няма да ви преча. Ще легна на одърчето, опашката ми-под одърчето, кокошчицата - под печката.
Пуснали я. През нощта Лисанка пак станала, оскубала кокошчицата, изяла я. А на сутринта се завайкала:
- Къде ми е кокошчицата? Кокошчицата си искам! Ако ли не-дайте ми за нея патица.
Нямало какво да прави стопанинът - дал и патица. А Лисанка Хитранка взела патицата, тръгнала по пътя и весело запяла:

По пътя вървяла Лисанка,
намерила си тояжка,
за тояжката Хитранка
взела цяла кокошчица,
а за кокошчицата
получила тлъста патица.

Привечер Лисанка стигнала в трето село.
- Чук-чук-чук!
- Кой чука?
- Аз съм - Лисанка Хитранка. Пуснете ме да пренощувам.
- Не може! На нас и без тебе ни е тясно!
- Няма да ви притесня. Ще легна на одърчето, опашката - под одърчето, а патицата - под печката.
Пуснали я. Легнала Лисанка на одърчето,опашката - под одърчето, патицата - под печката. Едва дочакала другите да заспят, скочила, сграбчила патицата и я изяла.
Сутринта, когато всички се надигнали, Лисана се развикала:
- Къде ми е патицата? Дайте ми за нея дъщеря си!
- Да ти я дадем, ала как ще я носиш, Лисо?
- Сложете я в торбата!
Но как ще даде стопанинът момичето си! Вместо него сложил в торбата голямото куче и подал торбата на Лисана. Хитрушата поела по пътя и заповядала:
- Хайде, момиче, изпей ми една песен!
А кучето в торбата като заръмжало! Изплашила се Лисанка, хвърлила торбата и хукнала да бяга.
Голямото куче изскочило и хукнало след нея. То я гони, тя бяга,то я гони, тя бяга, най-после се скрила в дупката си под един пън. Поела си дъх и се завайкала:
- Ох, какъв страх брах!
После захванала да пита:
- Ушенца, ушенца, какво правехте, докато ме гонеше кучето?
- Ние слушахме, Лисанке!
- А вие, краченца, какво правехте?
- Ние бягахме, за да те спасим, Лисанке!
- Ами вие, очички?
- Ние пък гледахме!
- А ти, опашчице?
- Аз пък ти пречех да бягаш!
- Така ли? Чакай тогава да те дам на кучето да те изяде!
Подала Лисанка Хитранка опашката си от дупката и извикала:
- На куче, изяж я!
Кучето това и чакало. Сграбчило опашката и почнало да я дърпа. Лиса дърпа навътре, кучето дърпа навън. Тя навътре, то - навън.
Дърпало кучето, дърпало, издърпало Лисана Хитрана, на пух и прах я направило!