„Кунг-фу панда 4“ е по-зряла, но не и най-успешната част от известния франчайз

На 21 март четвъртата пълнометражна част от франчайза „Кунг-фу панда“ беше пусната в световен мащаб. Изминаха 8 години от излизането на предишния анимационен филм. През това време студиото DreamWorks пусна два анимационни сериала за този герой, но те не бяха много успешни. Сега историята продължава с предишната енергия: в голям мащаб, със споменавания на всички герои, любими на публиката и разбира се, с много шеги.

Те се опитаха да добавят повече теми за възрастни към новия продукт, за да покажат еволюцията на главния герой. Въпреки това „Кунг-фу панда 4“ не направи това, което успя „Играта на играчките 4“. Анимацията сякаш води до финала на цялата серия, но го прави твърде внимателно.

Филмът повдига сериозни теми...

Изглежда, че пандата По, известен още като Драконовия воин, се е справил с всички врагове. Той обича спокоен живот и е популярен сред местните деца. Но тук се случват две важни неща. Майстор Шифу казва, че е време героят сам да стане учител и да избере своя наследник. По обаче изобщо не иска да се откаже от статута си и не може да намери заместник. Междувременно се появяват слухове за неочакваното завръщане на Тай Лунг, главният антагонист от първия анимационен филм. Лисицата-крадец Жен разкрива истината: тя разказва на По за нов злодей – Хамелеона, който може да се превърне във всеки. Сега По трябва да се бие с последния враг.

Има много анимационни франчайзи, в които създателите позволяват на темите и героите да растат заедно с публиката: „Колите“, „Играта на играчките“ на Pixar, „Как да си дресираш дракон“ и дори „Шрек“ на DreamWorks. Но нека бъдем честни: „Кунг-фу панда“ винаги е била по-малко обвързана с тази тема. Да, По премина през пътя на формирането, справи се с миналото, намери собствения си баща. Но всичко това не беше представено твърде сериозно, а по-скоро в рамките на стереотипите за развлекателното кино. Първоначално може да изглежда, че в четвъртата част франчайзът е узрял. По е извървял пътя си на воин и е намерил мир, сега е време да помисли за следващия етап. И така сюжетът го изправя срещу Жен, може би най-противоречивия герой в поредицата.

Героинята е израснала в сурови условия и е свикнала да не вярва на никого, но изглежда има достатъчно смелост и доброта, за да стане наследник на По. Пандата противоречи на правилата, доверявайки се на съмнителен кандидат. Самият По, тръгвайки на пътешествие в търсене на хамелеона, се сблъсква с тъмната страна на света около него. Всичко е спокойно в тяхната долина, но междувременно други животни се борят за оцеляване под игото на престъпници. Най-удивителното е, че дори Хамелеонът се оказва почти трагичен герой, а не просто поредният злодей. Изглежда, че всичко това може да направи най-сериозната и противоречива история. Уви, не се получи.

... но го правят твърде внимателно

Понякога имате чувството, че редовните сценаристи на франчайза, Джонатан Айбел и Глен Бергер, изглежда се страхуват от „зрелостта“ на получения материал. Те задават темата, водят героите до избор и след това решават ситуацията по най-простия и детски начин. Ярък пример е комуникацията между По и Жен. Изглежда, че една панда, изправена пред несправедливост, може по някакъв начин да промени възгледите си за живота и да разбере, че светът не е разделен на черно и бяло. Но не, единственият резултат от тази история е, че крадецът разбира: доброто е добро, злото е лошо.

Трагедията на Хамелеона се разкрива дори по-лошо от съдбата на Тай Лунг – поне на него е дадена последната дума. Злодеят изказва историята си, след което тя просто е победена и забравена. Линията на пътуване на двамата бащи на По – осиновения Пинг и местния Ли Шан – може да доведе до... е, поне до нещо. Но те просто следват сина си, създават комични ситуации и накрая му помагат. И така с всички компоненти. Дори с предстоящото наставничество на По, нищо не е съвсем ясно – сякаш авторите си оставят вратичка, за да могат в последния момент да върнат всичко обратно в следващото продължение.

Анимацията и шегите са страхотни...

Визуално „Kung Fu Panda 4“ следва всички най-добри тенденции от последните години. Създателите вече не само използват 3D анимация, но и я допълват с други стилове. Това може да е имитация на оригами, нотки на китайска живопис и дори препратки към екшън филми за бойни изкуства, в които те обичаха да разделят екрана на части. Освен това детайлите не се намесват един в друг, а просто разреждат цялостния стил. За тези, които гледат анимационния филм само за да се посмеят, авторите предоставят всички възможни видове хумор. Една от пет шеги се оказва успешна, но това се компенсира от общия брой шеги. Най-добрата част е словесният спаринг между По и Жен. Пандата изведнъж се опитва да говори с афоризми, но най-често героят излиза смешен. Класическият ситуационен хумор също се прокрадва: например, когато героите се опитват да се промъкнат между спящите пазачи, но всеки път почти започват да вдигат шум.

... но действието стана скучно

В първите филми, за да зарадват публиката с битки, авторите трябваше само да играят на контраста между външния вид и тромавостта на По и неговите невероятни кунг-фу умения. Ясно е обаче, че до четвъртата част можете да се уморите от такава монотонност. Изглежда, че този път авторите са намерили изход: Хамелеонът не само може да се трансформира в други герои, но и получава техните сили. Тоест, най-интересният враг очаква По, който променя стила си всяка минута. Уви, тази тема се използва само за няколко минути и дори тогава не по най-интересния начин.

Това е особено жалко, защото възможностите на анимацията, за разлика от заснемането на живи актьори, са почти неограничени. Както бе споменато по-горе, можете да използвате други стилове на анимация, да измислите нови сили и визуализации. Но нищо подобно не може да се очаква. В „Кунг-фу панда 4“ няма твърде много битки и те почти не са запомнящи се, те просто разреждат действието и преместват героите по-нататък по сюжета.

Новата част от франчайза имаше страхотен старт в боксофиса. И това е съвсем справедливо: хората гледат филма не за да намерят грешка в сюжета, а просто за забавление. Анимацията изпълнява напълно своята функция: разказва интересна история, радва със снимки и шеги. Просто е малко жалко, защото тази част имаше много повече потенциал. Авторите все още са предпазливи относно продължението, но не изключват историята да има цели шест части. Междувременно можете да се насладите на (нещо като) последното приключение на По като Войнът дракон. Основното нещо е да не очаквате нещо твърде неочаквано и сериозно от сюжета.