Коледна приказка

Работилницата на Дядо Коледа. Джуджетата седят около масата и си играят..

Влиза Снежанка :

Хей, джуджета работливи,
мили, весели, щастливи.
Вън е вече люта зима
идва Новата година.
Нека всеки да покаже,
нека всеки да разкаже,
подаръците дето е направил,
дали е нещо незабравил...
Проверете после всички,
животинки, малки птички,
дали за Коледната вечер
са готови вече...

Първото джудже :

Аз съм първото джудже
и милион подаръци поне
измайсторил съм сам-сами-
камиони, кукли и шейни.

Второто джудже :

А аз през цялата година
работих за двама, за трима,
за да имат всичките деца
подаръци под зелената елха.

Третото джудже :

Вижте аз каква купчина
приготвил съм за Новата година-
играчки хубави, желани,
децата да са радостни, засмяни.

Влиза Лисана :

Много аз писма написах
за подаръци за Кума Лиса.
Ето нося пак писмо-
подаръците ми да бъдат сто.
Позволете ми веднъж поне
в чувала да погледна.
А може би е по-добре
подаръците да си взема...

Мецана влиза тежко, тежко :

Чакай Лисо, ти не бързай
и чувала не отвързвай.
Аз ще кажа строго, строго,
ти желаеш твърде много.

Влизат две зайчета .

Бързобежко :

Скок-подскок, скок-подскок
в този сняг студен, дълбок
едва намерихме следа
дотук, до вашата врата.

Сиводрешко :

Добре, че със Зайо сме двамина
иначе в тази люта зима,
толкова ме беше страх,
че по пътя никъде не спрях.

Четвъртото джудже :

Някой чука от дървото,
някой чука по стъклото.
Я да видя кой сега
вънка мръзне в снега.

Отваря вратата и влиза Врабчо :

– Ей, че врява има тука,
по стъклото цяла вечер чукам.
Оставаше ми още миг
да замръзна. Чик-чирик.

В стаята влиза Червената шапчица :

– Я, колко гости има баба,
а мислех, че живее сам-сама.
Или съм сбъркала вратата,
че е вече тъмно в гората.

Ежко :

– Остани в тази къща,
гост не бива да се връща.
Тук си ти добре дошла,
ела при нашата елха!

Второто джудже :

– Дали не стана вече време
с работа да се заемем,
че когато вън зори-зората
тръгва Дядо Коледа с шейната.

Шестото джудже :

– Аз пък искам да попитам:
Кой направи коледната пита?

Всички в хор :

– Май забравили сме всички!

Мецана :

– Не може Коледа без пита с паричка.
И без много-много да се бавя
аз коледната пита ще направя,
а вие момичета, момчета,
чувала бързо напълнете.

Врабчо :

– А ние ще украсим елхата
със свещички и с позлата,
за да бъде нашата елха
най-красива на света.

Всички наобикалят елхата и започват да я украсяват, а джуджетата напълват чувала и го отместват настрани.

Вълчо с тихи стъпки се промъква:

– Край елхата всички са заети
и чувала с коледни пакети
мога да открадна от децата .
После ще избягам в гората.
Никой няма да ме види,
ще бъда тих, почти невидим.
Ех, че умен съм, нали?
Чувалът пълен е, тежи...

Децата запяват коледни песни край елхата, а вълкът се измъква с чувала. Връща се след малко и се присъединява към пеещите деца.

Изведнъж Катеричката вижда, че чувала го няма.

Катеричката :

– Чувала с подаръците няма.
Беля е станала голяма.
Кой може да е толкоз лош
крадец да бъде в тази нощ?

Всички хорово /без Вълчо / :

– Дядо Коледа видял е,
Дядо Коледа разбрал е,
затова, нека си признае,
защото после ще се кае.

Седмото джудже :

– Който е откраднал на децата
подаръците под елхата
на всяка Нова година
подарък за него няма да има...

Излиза Вълчо смутен :

– Ама чакайте, аз на шега...
Оставих чувала зад тази врата...
Искам подарък и за мен да има,
и тази, и друга Нова година.
Моля ви, сега ми простете!

Вълчо донася чувала и го оставя пред всички.

Всички хорово :

Прощаваме ти, щом се разкайваш. Ела попей отново с нас.

Всички запяват Коледна песничка.