Когато пишем съчинение или правим проект... Как да избегнем плагиатството в училище!

Трябва да ви кажем, че в училище никак не обичахме да пишем съчинения. Особено такива в които трябваше надълго и нашироко да разсъждаваме какво е искал да каже авторът като е сравнил небето с „черешов цвят“ или пък как лирическият герой е повлиял на събитията и защо не е доволен от успеха си. Или други подобни неща! Особено досадно ни беше, когато преподавателите изведнъж решаваха, че през коледната или пролетната ваканция ей така ще имаме достатъчно свободно време, че да решим 40 задачи, да напишем 3 съчинения по литература, да направим доклад за някое животно и да напишем 4 есета по английски. В такъв момент просто ни идеше да отворим интернет, да потърсим нещо, да го копираме и да приключим с домашните за един час. И след това да имаме време за игри! Сигурно и вие сте правили подобно нещо поне веднъж. И ако си мислите, че сте толкова хитри и преподавателят не е разбрал, че текстът е копиран – грешите. Те знаят всичко, понякога може и да си замълчат, но следващия път ще ви намалят оценката или директно ще ви напишат най-слабата. Както обичаха нашите учители да казват – днес получи един чуден лебед. При това най-лошото не е „лебедът“. Най-лошото е, че това, което сте направили се нарича плагиатство и е много по-лошо отколкото си мислите.

Най-очевидната форма на плагиатството е представянето на работата на някой друг като ваша. Този тип кражба никога не е случайна. Или сте го написали вие или не. Дори да променяте няколко думи тук и там, това все още е плагиатство, и благодарение на интернет, има лесни начини учителите да открият доколко автентична е вашата работа. Понякога, за да изглежда работата автентична, учениците възприемат подхода на „доктор Франкенщайн“ за писане – кражба на параграф от един източник, после още малко от друг, заключение от трети... Докато текстът не заприлича на съшито от парчета чудовище като Франкенщайн. Учителите обаче пак ще познаят, че работата не е ваша. Най-малкото различните части ще са написани в различен стил. Знаехте ли, че параграфирането – пренареждане на думите, за да звучи „достатъчно различно“ – също е форма на плагиатство? Но как тогава да направите така, че да не сте плагиати – най-лесното е да го напишете сами. И за целта имаме няколко чудесни съвета за вас!

Случайно плагиатство

За да избегнете случайно плагиатство напишете текста като използвате само собствените си информации и мисли. Това, което сте запомнили от часа по темата. Добавете подкрепящите доказателства по-късно, след като вашите собствени мисли са на страницата. Най-лесно е просто да прочетете информацията за даденото животно например, после да затворите всички чужди текстове и да напишете с ваши думи това, което сте запомнили. Може да звучи много по-трудно отколкото да копирате нещо, но след като веднъж започнете, мисълта ви ще тече доста гладко и ще видите как за нула време ще приключите. Със съчиненията по литература пък е още по-лесно. Там и без това учителят иска да прочете вашите думи и разсъждения. И не се притеснявайте, защото за едно литературно произведение няма как да има грешни изводи, защото те са си вашите изводи!

Как се водят бележки

Воденето на бележки е важно умение, което ще ви служи добре не само в училище, а през целия ви живот. Някои хора изглежда се раждат с това умение, но повечето от нас – не! Помнете, че отнема много практика, опит и грешки, за да видите коя техника е най-подходяща за вас. Воденето на бележки е въпрос на пълно разбиране на това, което четете преди да започнете да пишете. Когато за първи път четете първоначалния източник (независимо дали са исторически факти или стихотворение) прочетете първата част, след което отделете малко време и напишете изречение с ваши думи, в което се казва какво сте прочели. Ако например си водехте бележки за този текст можете да напишете: „Тази статия представя лесни начини как да пишем без да копираме чужди текстове“. Това всъщност е един чудесен начин да разберете същността на текста. Може и да не ви се вярва, но след това ще видите, че благодарение на тези бележки половината работа е свършена. После просто трябва да ги оформите като увод, изложение и заключение и малко да ги разширите. Гарантираме ви, че за най-много час ще сте написали перфектното съчинение или доклад!

Използването на кавички

Една грешка, която хората правят, е да използват цитат, защото не вярват, че могат да го кажат по-добре сами. Но това не е добра идея. Използването на цитати винаги трябва да е свързано с вашите разсъждения. Ако все пак смятате, че даден цитат е подходящ, просто го преразкажете с ваши думи. Това обаче не означава да преразказвате целия чужд текст, защото сещате се – това ще е плагиатство. Обикновено за 4 страници са допустими около 4 такива цитата. Запомнете, че цитатите винаги трябва да са в кавички и в скоби да напишете кой е авторът!

Разбира се в писането на текстове има още някои тънкости, но засега ви съветваме първо да опитате тези неща и ще видите колко по-хубави ще са вашите съчинения и доклади и колко по-бързо ще ги правите. А и помнете – преподавателите искат да прочетат вашето мнение, което стига да няма в него някакви факти или дати, няма как да е грешно. Пък и то със сигурност е оригинално и интересно, тези в интернет са ги чели вече хиляди пъти!

Снимка: pixabay.com