Какво е светлинна година?

Всеки, който се интересува от космоса, планетите, звездите и всички други обекти, които се намират там или пък е чел някои от нашите статии, няма как да не е срещал израза „светлинна година“. Запомнете най-важното – въпреки името си, светлинна година не е мярка за време, а за разстояние. Всички сме свикнали да измерваме разстоянието в сантиметри, милиметри, километри, в зависимост от това колко голямо е разстоянието, което трябва да премерим. Знаем на колко сантиметра е равен например един метър, защото поне веднъж ни се е налагало да го използваме, било то и в училище. Същото е и с мили и километри – те са много хубави човешки мерки за разстояние. Когато обаче астрономите използват телескопи, за да наблюдават звездите и планетите, нещата са съвсем различни. Разстоянията между тези обекти и нас са огромни. Така например най-близката звезда до нашата планета (освен Слънцето) Проксима Кентавър се намира на 38 000 000 000 000 км. И това е най-близката звезда, представете си какво ли число би се получило ако изчислим разстоянието в километри на звезда, която е на милиарди пъти повече разстояние. Освен че би било много трудно за изчисление, не е никак практично. Никой, дори и най-умният и смел учен, не би искал да пише или говори за числа, които съдържат повече от 20 цифри. Ето затова за много дългите космически разстояния е измислена мерната единица светлинна година.

Най-общо казано светлинната година представлява разстоянието, което светлината изминава за една година във вакуум. Официално под „година“ се разбира, годината, която всички ние използваме и която се равнява на 365 дни и 6 часа. Сега нека ви представим нещата с още малко числа. Светлината пътува с 300 000 километра в секунда, което означава че за една година светлината може да измине 9 460 800 000 000 км. Това е едно огромно разстояние. Освен, че светлинната година ни помага по-лесно да пресметнем това разстояние, тя има и друга много важна задача. Чрез нея астрономите успяват да определят възрастта на звездите. Сега ще обясним как.

Да кажем, че една звезда е на 1 милион светлинни години от Земята. Светлината от тази звезда пътува към нас, но след като е на 1 милион светлинни години от нас, значи е минало и толкова време преди ние да видим тук тази светлина. Така звездата, която учените виждат през своите телескопи е изглеждала така преди 1 милион години, по този начин те разбират възрастта. Сложно е, но пък е доста интересно. Така например, ако нашето Слънце избухне, ние няма да разберем за тази експлозия веднага, а след 8 минути, докато тя стигне до нас, защото разстоянието между Слънцето и Земята е приблизително 8 светлинни минути.

Още нещо, което трябва да знаете за светлинната година е, че разстоянията между планетите в една звездна система обикновено се измерват в части от светлинната година. В светлинни години се измерват разстоянията между близките звезди, като например между звездите в един и същи спирален ръкав или кълбовиден звезден куп. Затова са създадени и няколко отделни единици:
Една кило-светлинна година е равна на хиляда светлинни години. Кило-светлинните години се използват обикновено за измерване на разстоянията между отделни райони на галактиката.
Една мега-светлинна година е равна на един милион светлинни години. Мега-светлинните години се използват за измерване на разстояния между съседни галактики или групи галактики.
Една гига-светлинна година е равна на един милиард светлинни години и това е една от най-големите единици за разстояние. Тя представлява около 1/13 от дължината на хоризонта на наблюдаемата вселена. В гига-светлинни години обикновено се измерват разстоянията между супергалактически структури от рода на купове квазари или Великата стена.

За по-нагледно сравнение на различни по порядък разстояния се използва времето, за което ги изминава светлината:

• разстоянието от Луната до Земята за 1,2 сек;
• диаметъра на Слънцето за 4 сек;
• разстоянието от Слънцето до Земята (означавано като 1 астрономическа единица) за 8,31 минути;
• диаметъра на Слънчевата система за 2,5 часа;
• разстоянието до най-близката звезда Проксима Кентавър за 4,22 години;
• разстоянието до центъра на нашата галактика – Млечен път – за 26 000 години;
• диаметъра на Млечния път за 100 000 години;
• разстоянието от Земята до ръба на наблюдаемата вселена 46 500 000 000 години.

Снимки: Az-deteto.bg и pixabay.com

Вижте още:
Кои са основните космически термини, които всеки трябва да знае?
Има ли край Вселената?