Как да говорим с децата по време на пандемия – психолози от „Карин дом“ с полезни съвети за родителите

„Непознатото изглежда страшно“ – много често, водени от желанието си да предпазят детето, родителите спестяват информация, не дават отговори, казват „глупости, това не ни засяга“ или само „няма страшно – всичко с нас е наред“. Подобни отговори внасят още по-голям смут – детето е усетило нашата тревога, чуло е нещо от разговорите, нещо от новините… Животът му се е променил – поредна седмица децата ни не са на детски градини/ училища, по-големите се обучават онлайн и имат забрана да се срещат с приятели, вече не извеждаме по-малките по площадки и градинки, не си ходим на гости с приятелчетата им. Колкото повече скриваме от тях, толкова повече тревогата им ще нараства. Ситуацията изисква да намерим подходящите думи, с които от една страна да обясним щадящо случващото се, от друга страна да не оставим неизяснени въпроси и най-важното да снижим тревогата у децата.

Опитайте се да следвате следните препоръки:

• Бъдете честни и не подценявайте въпросите на децата! Запознайте ги с механизмите на разпространение на вирусите, както и със сигурните начини на предпазване на себе си и другите.
• Децата трудно правят разлика между това, което виждат на телевизионните екрани и това, което се случва в пряката действителност, в която живеят, затова използвайте всяка възможност да ги убедите, че сте предприели всички възможни мерки и домът им е безопасно за всички вас място.
• Напомнете си правилата за лична хигиена и обсъдете нови такива.
• Опитайте се да спазвате доколкото е възможно ежедневните си рутини и да поддържате нормалността в живота им чрез онлайн контакти с приятели, любими игри, виртуални разходки и други.

Сега, когато сме принудени от обстоятелствата да останем по домовете си и голяма част от навиците ни са променени и ограничени, остават малко нещата, които можем да контролираме. Под наш контрол остават нашите емоции и реакциите на случващото се. Под наш контрол са изборите, които правим – ние избираме дали да викаме и да се караме или да обясним какви са очакванията ни, да направим план за деня и да включим в него по една дейност, любима за всеки член на семейството. От нас самите зависи как ще погледнем на тази ситуация и какво ще извлечем за себе си и семействата си. Неоспорим обаче е фактът, че времето вкъщи е време със семейството. Време за настолни игри, време за приказки, танци и домашни курабийки. Време за споделяне и изслушване, време за говорене. От нас като родители децата научават най-важните уроци в живота. От нашите думи и от примера, който им даваме. Сега е важно внимателно да помислим как да поднесем информация за случващото се в света и как да обясним на децата защо се налага да си стоим вкъщи.

Има един много важен за всички родители въпрос. Реплика, която можете да използвате при обсъждането на неудобни въпроси, за които не сте подготвени, а и за всички теми, при които искате да знаете откъде да започнете, за да не се повтаряте или за да не пропуснете нещо важно. И това е въпросът „А ти какво мислиш?“ Когато попитаме детето какво знае то по дадена тема, даваме ясен знак, че се интересуваме от него и от това, което го вълнува. Детето определя специфичния речник (набора от думи, които използва показва и неговите предпочитания за това как да назоваваме определените явления) и дава рамка на разговора.

Оставете детето да води разговора и да ви покаже какво иска да знае. Давайте кратки, но конкретни отговори, без да изпадате в много подробности и обяснения. Питайте детето дали иска да знае още нещо. То само ще очертае границите на разговора. Важното е да сте спокойни и със своите думи, действия и езика на тялото си да покажете спокойствие и сигурност. Седнете удобно, близко един до друг. Ако детето е малко и все още допуска близкия контакт на прегръдката (по-големите деца често се дистанцират физически), го гушнете. Говорете бавно, спокойно и уверено.

Как да говорим с децата за емоциите?

Децата са изключително чувствителни относно всичко, което се случва около тях, дори когато не ги засяга пряко. Те усещат, когато се колебаем или сме неуверени, усещат нашите настроения и емоциите ни. Затова бъдете честни с децата си. Назовавайте чувствата си с истинските им имена. Ако не можете да останете спокойни, по-добре изкажете това с думи като „мама е притеснена“ или „случва се нещо ново и необичайно за всички хора по земята“ и добавете „това изисква да променим някои неща в нашето ежедневие“. В същото време намирам начини да се успокоя, защото вярвам, че в крайна сметка всичко се нарежда.” Може да използвате моментното положение, за да научите или да напомните на детето какви са начините за самоуспокояване. Тази ситуация е чудесно време за това да насочите усилия към подобряване на емоционалната грамотност и емоционалната интелигентност на децата си. Покажете им какви техники и стратегии използвате вие, когато имате нужда да се успокоите – разговор с близък човек, релаксация, излизане на терасата, конкретно хоби. Ако опитате да скриете истината е по-вероятно детето да получи смесени сигнали и да остане объркано.

Най-малките и пандемията

За най-малките е подходящо да опишете ситуацията като приказка или игра – навън има лош вирус, с който играем на криеница. Добре е всеки да си стои вкъщи, докато опасността отмине. Правилата на играта са да излизат само големите и след всяко излизане да мият ръцете си старателно със сапун. Навън да носят маски, които да покриват носа и устата, за да не може да лапнат или вдишат лошия вирус. Това обяснение ще успокои детето, че големите са наясно как да се предпазят и че са взети всички мерки, за да са здрави най-близките му… Добре е също така да обясните, че тази игра е временна. Лекарите/ учените скоро ще „изгонят“ вируса и тогава отново ще можем да играем по площадките и детските кътове.

Как да подходим към темата с деца на възраст между 3-4 и 9-10 години?

За децата след 3 години е добре да ги изслушаме, да разберем какво са чули по темата, да „елиминираме“ тревожната информация и да я адаптираме спрямо детското разбиране. Важно е да обясним, че вирусите са малки и не можем да ги видим с просто око, че те се предават от човек на човек чрез близък контакт или чрез докосване на замърсени повърхности. Затова е важно да си стоим у дома и да си мием ръцете – представяйки тези мерки като гаранция за безопасност, също така да затвърдим усещането за сигурност у дома. Децата в тази възраст наблюдават Вашите реакции към новините и реагират спрямо тях. Старайте се да изключвате новините в тяхно присъствие. През следващите дни е възможно все по-често да има кадри, неподходящи за деца. Винаги може да гледате новините на запис или онлайн със слушалки, също така с партньора ви може да се редувате, докато детето е с другия в съседно помещение.

Подходящи игри, творчески дейности и приказки за деца на възраст от 3 до 10 години

Децата в предучилищна възраст все още са запазили „магичното“ си детско мислене. Много подходящо е да използвате приказки и разкази по темата. Също така са подходящи всякакви игри за прогонване на вируси, състезания по измиване на ръце, награди за „най-чисто и здраво дете“, игри със супергерои, които изгонват вируса, рисунки по темата. Творческите дейности помагат на децата да преработят емоционалните си преживявания. Не налагайте тези приказки и занимания, но ако детето прояви тревожност или интерес по темата – тогава задължително ги използвайте. Когато детето задава въпрос, на който самите ние нямаме отговор или емоционално не се чувстваме подготвени да отговорим точно сега е добре да кажем нещо от типа: „ Въпросът ти е много важен и аз много искам да ти отговоря правилно. Позволи ми да помисля/ да проверя и ще ти отговоря по-късно.“ Задължително по-късно, когато си съберете мислите, проверите, измислите как да адаптирате информацията и да я представите щадящо.

Как да говорим за пандемията с децата над 9-10 години?

По-големите деца използват самостоятелно източниците на информация и обсъждат темата с приятелите си в социалните мрежи. Важно е да изслушваме какво те знаят по темата, да ги учим да отсяват достоверната информация от фалшивите новини. Това е добър повод да ги научим да не се поддават на манипулации, сензации и излишна паника. За тази цел е необходимо да излъчваме спокойствие, да подходим с уважение към желанието на детето да се информира и да разясняваме търпеливо. Можем да използваме сложността на ситуацията, за да научим децата си на това как да разпознават спекулата или пък как да се пазят от телефонни и Интернет измами. Когато детето над 10 години задава въпрос, е хубаво да му предложим вариант заедно да потърсим информация. Бъдете до детето и имайте готовност да адаптирате прочетеното и да внесете усещане за сигурност и безопасност. След това припомнете мерките за безопасност и уверете детето, че колкото и елементарни да изглеждат те дават резултат.

Специалните деца и темата за пандемията

Децата със специални нужди е трудно да бъдат поставени в една категория, поради спецификите на различните състояния. Критерий в избора ни на подход за това как да обясним случващото се е нивото на развитие на интелектуалните ресурси на детето и според това може да се ориентирате кой от посочените подходи да използвате.

• За деца със зрителни затруднения, подходящи са приказките, за деца със слухови затруднения има подходящи картинки, използват се и рисувателни техники.
• Ако детето ви е с хиперактивност, то обсъдете с неговите терапевти подходящи домашни занимания, които структурират двигателната му активност.
• За децата от аутистичния спектър е добре да използвате символни картинки, визуални разписания, онагледяващи дневната рутина и конкретните стъпки при измиването на ръцете и др.

Пред много родители на деца със специални нужди стои предизвикателството за поддържане на високо ниво на хигиена и предотвратяване лапането на ръце и играчки. Терапевтите, които работят с детето са тези, които могат да дадат ценни индивидуални насоки, както и да предоставят адаптирани материали според нуждите и възможностите на детето.

Независимо от възрастта и нивото на развитие, децата преживяват случващото се по свой собствен начин. Всяка трудна ситуация е добра възможност за свързване и споделяне.

Съвети за вас дадоха Виргиния Василева и Димана Митева-Найденова, психолог и обучител към Фондация „Карин дом“