С усмивка и малко полезност: наръчник за оцеляване с деца в карантина – част втора

Минаха вече доста дни, откакто учениците са на дистанционно обучение. Първите възторзи и разочарования от онлайн уроците полека-лека отминават и нещата започват да навлизат в руслото на ежедневието. Русло, русло, ама лесно може да се превърне я в блато, я във вир, в който да се удавим. Как да оцелеем? Как да използваме неочакваното и непланирано дошло време с нашите деца така, че да не се скарате вкъщи? Може ли това да е шансът ни да подобрим отношенията си? Да наваксаме това, за което все се обвиняваме, че пропускаме като родители?

„Асоциация родители“ ви предлага програма за семейни занимания за следващите 10 дни. Пробвайте я или си направете своя – във всеки случай ще бъдете на печалба!

Ден 6:

Научи ме!

Много онлайн живот има тези дни – то не са училищни занимания, то не са чатове, групи, мрежи... Може да останете изненадани колко много знаят и могат вашите деца в света на технологиите. Време е да ви научат на туй-онуй. Ушички, муцунки, гифчета, пето ниво, трети живот... няма значение в какво точно децата ви се чувстват по-добри от вас – важното е да го споделят и да се почувстват горди, че са ви научили на нещо ново. За вас все ще е от полза в някой момент, а те ще са щастливи. А и така ще са по-склонни да чуят какво вие имате да им кажете за отношенията онлайн.

Ден 7:

Смяна на шапките!

Добре сте навлезли в рутината на ежедневните си роли, но малко разместване ще ви помогне да се разбирате по-добре. За ден си разменете „шапките“ – бащите да вземат мястото на майките, сестрите на братята, родителите на децата... Е, ще трябва лично да отговорите на имейла на шефа, а и домашните са неотменим ангажимент на детето, но по отношение на домашните задължения и взаимоотношенията вкъщи има какво да научите! Намерете време в края на деня всеки да разкаже как се е чувствал и какво е разбрал от преживяното.

Ден 8:

И аз съм човек!

Няма как в тези дни да не дойде момент, в който да се почувствате като вулкан пред изригване. Не се обвинявайте и не се притеснявайте да си го признаете. Обявете пред домашните, че имате нужда от глътка въздух за себе си, загърбете всичко и всички за известно време и направете това, което ще ви накара да се почувствате най-добре (без да нарушавате правилата за безопасност) – обиколка на квартала с колата с любимата музика на макс, телефонен разговор с любими приятели, лудешки танц зад затворената врата на спалнята, вие си знаете. Като се върнете, всички ще са по-добре.

Ден 9:

Мила бабо, мили дядо!

Не забравяме, че възрастните хора са най-уязвими на вируса и затова ги пазим от физически контакти. Това обаче не означава, че те нямат нужда да ни виждат и чуват колкото може по-често – без съмнение ежедневното „Какво правиш, бабе?“ е начин да сме близо до тях. Ако обаче им направим специална изненада, която да им покаже, че са важни за нас в този момент, това ще ги направи неизмеримо щастливи. А и нас също. Специални рисунки от децата, съвместно изработен колаж от стари любими снимки, паралелно правене на кекс в кухнята на баба и кухнята на мама – всяко нещо би вдъхновило и децата, и възрастните роднини.

Ден 10:

Благодаря!

След двете или повече седмици, прекарани заедно, със сигурност ще има за какво да си благодарите един на друг. Благодарността е пречистващо и градивно чувство. Намерете време, в което всеки да каже за какво е благодарен на всеки член от семейството. Може да си напишете кратки послания, които да оставите под възглавниците. Може да го нарисувате и залепите на хладилника. Вие си знаете. Важното е всеки да го мисли и да го каже.

И не забравяйте да благодарите на учителите, лекарите и всички хора, които през това време работеха за вас и семейството ви!

Първата част с останалите идеи можете да прочетете тук!