История за една чайка и котаракът, който я научи да лети

На 21 ноември 2008 г., от 19.00 часа, в салон „Гурко” 14,  Столичен Куклен Театър ще представи новото заглавие в репертоара си „История за чайка и банда котараци”.
Постановката е по романа на нашумелия напоследък чилийски писател Луис Сепулведа – „История за една чайка и котаракът, който я научи да лети”. Адаптацията на текста е на Ина Божидарова и Катя Петрова. Режисьор на представлението е Катя Петрова, а сценографията е на Майа Петрова. В екипа участват едни от най-добрите актьори на СКТ – Мая Бежанска, Мариета Петрова, Станимир Гъмов, Румен Угрински, Румен Гаванозов, Галина Савова. Музиката е дело на Стоян Роянов Я-Я. Проектът се подкрепя от World Wild Fund.

Катя Петрова се вдъхновява от романа на Луис Сепулведа и заедно с Ина Божидарова изграждат адаптацията на тази съвременна история.  „Ние всички сме част от планетата Земя. Тя е нашият дом. Отнася се към нас с любов и разбиране. Великодушна е, богата, красива и вечна. Тя ни приласкава и приютява. Дава ни всичко което има с пълни шепи, а ние, хората, я обсебваме, стъпкваме, унищожаваме, превръщаме в огромно бунище. Как ли се чувства тя... Нехайството на хората нанася ежедневни поражения върху гората, океана, растенията и животните... „ споделя посланието си известната режисьорка.

„История за чайка и банда котараци” разказва за приключенията на Зорбас, „голям, черен и дебел“ котарак, чието непоклатимо чувство за чест един ден го кара да приеме да възпита едно бебе-чайка. Майката, красива чайка, попада в петролен разлив и точно преди да умре, завещава на Зорбас яйцето, което току-що е снесла. Той изпълнява двете си обещания: не само да възпита чайката, но и да я научи да лети. Приятелите на Зорбас му помагат в една задача, която никак не се оказва лесна, особено за банда котараци, по-привикнали да се борят с трудния живот в пристанището на Хамбург, отколкото да се изявяват като родители на едно бебе-чайка.
Сюжетът на постановката преплита две злободневни теми: замърсяването на околната среда, последствията от това и хуманността като спасение.  Режисьорското решение и акцент падат върху проблема за добрината, загрижеността и състраданието. Историята е трогателна и същевременно много забавна. 
Освен интересният сюжет представлението e и с провокативна сценография, която наподобява пристанищно градче. Актьорите имат свободата да импровизират по всяко време, тъй като всеки от тях играе повече от една роля.

„Историята за чайка и банда котараци” е второ представление на Катя Петрова, в Столичен Куклен Театър. През 2002 г. тя постави „Ние, врабчетата” от Йордан Радичков.