Истинската история на най-популярния кораб в света

Няма как да не сте чували за „Титаник“, може би дори сте гледали филма... Колко от вас обаче знаят, че „Титаник“ е истински кораб и наистина е потънал. Добре де, сигурно много от вас знаят това, но колко от вас знаят как точно и каква е истинската история. Знаехме си, че няма да виждаме гора от вдигнати ръце. Това обаче знаят и много малко възрастни, така че сега е време да прочетете, а след това да им разкажете и да ги впечатлите.

„Титаник“ напуснал Куинстаун, Ирландия на 11 април 1912 година с над 2 200 души на борда, които пътували към Ню Йорк, всички вярвали в мита, че корабът е построен така че да не може да потъне никога. Чудим се как ли пък са повярвали на това след като знаем какви са океаните: непредвидими, огромни... Въпреки това всички пътници и екипажът на огромния кораб били убедени в това. За времето, когато е бил построен и пуснат „Титаник“ е бил най-големият кораб виждан дотогава. С водоизместимост приблизително 66 хил. тона и скорост от 24 възела (приблизително 45 км/ч) той бил гордостта на корабостроителницата Harland and Wolff в Белфаст! С водонепроницаемите си отделения и дистанционно управляваните водонепроницаеми врати е лесно да се разбере защо инженерите вярвали, че корабът не може да потъне.

„Титаник“, освен че е изключително огромен, е проектиран да бъде най-доброто в луксозните пътувания. Никога до този момент не е имало круизен кораб, имал такива великолепни характеристики, включително фитнес зала, басейн, библиотеки, ресторанти и луксозни кабини. Списъкът на пътниците на „Титаник“ за първото му пътуване включвал някои от най-богатите хора в света. Жалко, че било и последното! Първите няколко дни минавали гладко и във веселие, поне според твърденията на свидетелите. Всичко обаче се преобърнало на 14-ти април 1912 година в 23:40 ч., когато корабът се сблъскал с айсберг някъде в Атлантическия океан. Въпреки че „Титаник“ е бил проектиран да остане на повърхността, дори ако четири от неговите 16 водонепроницаеми отделения бъдат пробити, айсбергът ударил предната му част така, че водата скоро започнала да наводнява шест от водонепропускливите отделения и след по-малко от три часа, корабът се разпаднал и потънал на дъното на океана.

Около 705 души са оцелели като са се качили на спасителни лодки. За съжаление, остарелите морски правила не позволили на дизайнерите на кораба да включат достатъчно спасителни лодки, за да осигурят оцеляването на всички пътници и членове на екипажа. Всъщност, „Титаник“ имал спасителни лодки само за малко повече от половината от пътниците и екипажа си. Затова останалите пътници загинали в бедствието, което го превръща в едно от най-тежките и трагични в историята на корабоплаването. Не си мислете, че корабът обаче е потънал просто ей така. Първо е получил шест предупреждения за бъдещия сблъсък, а след това са подадени и 5 сигнала за помощ. В същото направление пътува и 6000-тонния кораб „Californian“ (Калифорниън) с капитан Стенли Лорд. Вечерта на 14 април Калифорниън е заобиколен от ледове и е принуден да спре до сутринта. В 23:00 часа капитан Лорд нарежда по радиото да се излъчи съобщение, предупреждаващо плаващите в района кораби за опасни ледени блокове. На борда на „Титаник“ съобщението е игнорирано и радистите Филипс и Брайд не съобщават за него. Смята се, че оттам тръгва и цялата трагедия.

Експерти, които са проучили бедствието, включително останките на кораба, открити на океанското дъно през 1985 г., заключили обаче, че екипажът не е виновен. Вместо това те вярват, че това са редица фактори, наречени „каскада на събитията“, които накарали „Титаник“ да потъне толкова бързо. Например експертите смятат, че корабът плавал твърде бързо за ледените условия. Нещо повече, те смятат, че капитан Едуард Й. Смит не обръща особено внимание на предупрежденията за айсберга, които били получени, защото радиото не работело, а пък други, които трябвало да наблюдават за опасности просто не успели да я видят.

Всички тези фактори помагат да се обясни защо „Титаник“ се сблъсква с айсберг през нощта на 14 април 1912 г. Защо след това потъва толкова бързо може да се обясни отчасти с употребата на някои по-нискокачествени строителни материали. Смята се, че въпреки усъвършенстваната технология на кораба и луксозните помещения за настаняване, корпусът му е закрепен заедно с неправилно излято ковано желязо, което лесно се „разцепило“ при удара. Хубавото в цялата тази трагедия е, че хората са си взели поука и днес корабите се строят и следят много, много по-внимателно.

Снимка: pixabay.com