Дългият път на книгите
Знаете ли, че независимо колко нови технологии имаме и колко бързо се развиват те, независимо, че днес имаме не просто телефон, а малък суперкомпютър с телефон, на който можем да правим всичко и дори очила за виртуална реалност, които ако си сложиш веднъж си все едно в играта – книгите си остават най-невероятното изобретение на човечеството. Това не го казваме само ние, а изключително много умни хора по света. Наистина с очилата можем и да се потопим в друг свят, но това е интересно само веднъж, защото всеки път светът е един и същ и то за всичките ни приятели, докато с книгите нещата стоят съвсем различно. Те също ни пренасят в един нов и фантастичен свят, но какъвто ние искаме и както ние си го представяме, а не както ни кажат. Дори една-единствена книга може да е различна с всяко прочитане, защото колкото повече пъти я четем, толкова повече подробности виждаме, които първия път са ни убегнали и толкова по-хубав става светът. Освен това той е различен за всички, защото всеки възприема книгата различно, а да не говорим, че от книгите се и научават много неща, докато се забавляваш, докато приключенстваш неусетно научаваш и най-различни и невероятни факти за света, защото в книгите, във всяка една книга е вплетена мъдростта на много народи. Отварянето на книга е истинско щастие за ума и сърцето. Но знаете ли също така, че едно време, много отдавна, още преди и вашите прапрабаби и дядовци да са се родили, книгите са били достъпни само за най-богатите хора в обществото и дори и те ако успели да се докопат до някоя, било истинско щастие.
Имало едно време, когато не е имало нито букви, нито книги, нито хартия, но пък са съществували гениални разказвачи на истории. Техните творби за съжаление е нямало как да се съхраняват в библиотеките, а само в паметта на отделни хора. В едно далечно време говоренето и слушането са се смятали за единствения начин за прехвърляне на знания. Така например в древен Рим един човек е създал „жива“ библиотека. Богатия търговец събрал най-способните и умни роби и ги накарал да научат любимите му произведения, за да ги разказват, когато иска да ги чуе. Понеже обичал и много да се хвали пред другите, скоро целият град заговорил за хората-книги и търговецът започнал да организира вечерни „четения“ и гордо демонстрирал живата си библиотека пред смаяните слушатели. Всеки обаче знае, че хората не са роботи, те тогава не знаели и изобщо какво са роботи и понякога най-малкото не се чувствали добре. Представете си какво било, когато отидеш да „прочетеш“ „Илиада“, а библиотекаря ти казва: „Днес не може! „Илиада“ я боли стомах и няма как да стане!“. Било е доста неудобно, затова накрая хората решили, че им трябва друг начин.
Можем да кажем, че историята на книгите, които са наистина книги започва с появата на писмеността. Тогава вече историите и приказките започнали да се пишат по стените в къщите, по кората на дърветата, по глинени плочки и други. В Индия например хората са писали с тънки игли върху палмови листа, а след това съединявали тези листа с конец и си ставало истинска книга, само че доста по-екологична. ;-) Съществували и немалко библиотеки пълни с глинени книги.
Съчиненията и летописите били записвани на глинени плочки. Древните гърци пък измислили восъчните книги. Те представлявали няколко плочки с вдлъбнатини, които изпълвали с восък. След това пишели върху тези „страници“ с пръчка с остър край, а ако направели грешка някъде, просто слагали още малко восък отгоре. В ъглите пробивали дупки на готовите страници и ги съединявали една за друга с въже.
След това всичко станало малко по-лесно със създаването на предшествениците на хартията – папируса и пергамента. Книгите от папирус били изработвани под формата на свитъци с пръчки в двата края и се четели по доста особен начин: с лявата ръка се държи свитъкът и се развива надолу с дясната. Всяка важна книга от папирус била заключвана и с нещо като катинар, така че да не може да се разгъне от неподходящите хора. Тогава още обаче печатането не било измислено, така че всеки един екземпляр се преписвал на ръка.
Изобретателят на първата печатна преса се казва Йохан Гутенберг. Тя е изработена около 14-ти век, когато книгите са се ценили изключително много и към тях са се отнасяли като към нещо безценно. В обществените библиотеки на средновековна Европа, книгите били заключвани на рафтовете и само след внимателно поискване са могли да бъдат разглеждани.
Ето каква е невероятната история на книгите, които всеки ден държим в ръцете си, при това разказана накратко. Сами виждате – изминали са дълъг път преди да станат това, което са!
