зоокът

Начало | зоокът | Интересни факти за лисиците, несправедливо смятани за лоши и коварни

Интересни факти за лисиците, несправедливо смятани за лоши и коварни

Аз детето | 2016-12-29

Лисиците са невероятно любвеобилни същества. Напук на традиционните приказки, които ги представят като зли и коварни. Напротив, те са страхотни същества, които нямат нищо общо с онези в приказките. Затова, запознайте се с няколко невероятни факта, които ще ви убедят, че лисицата е най-страхотното диво животно, което познаваме.

Те са индивидуалисти

Въпреки че са членове на кучешкото семейство заедно с вълците и чакалите, лисиците не се държат като братовчедите си, поне що се отнася до социалните взаимоотношения. Те не се събират на глутници, а предпочитат да ловуват и да живеят самостоятелно. Понякога формират малки семейства, с които живеят в подземните лисичи хралупи.

Те са като котките

Друг ироничен факт е, че лисиците приличат повече на хищниците от семейство котки, отколкото на най-близките си роднини, кучетата. Например, те ходят на пръсти и се промъкват незабелязано, след което внезапно се нахвърлят върху плячката, която преследват. Но това не е всичко: лисиците имат генетични прилики с котките. Те стават значително по-активни с падането на нощта, имат вертикални зеници, които им позволяват да виждат добре в тъмното и имат същите прибиращи се нокти. Това означава, че могат да се катерят по дърветата и да подремват сред клоните.

Усещат магнитните полета

Виждали ли сте някога как лисицата се хвърля с главата надолу в снежните преспи, като само задните ѝ крака остават навън? Колкото и странно да звучи, учените са убедени, че лисиците могат да усетят магнитното поле на Земята и да го използват, за да изчислят къде да ударят плячката си, общо взето, като бойна ракета. Това може да се случи когато са с лице към север и няма какво да ги разсейва. И все пак – не е ли страхотно?

Те са отлични родители

Лисиците се привързват към децата си с непоколебима вярност. Те се размножават веднъж годишно, раждат средно по шест лисичета, които проглеждат след около девет дни. Малките не се отделят от родителите си, докато не станат на седем месеца. Невероятен пример за родителската любов между лисиците е, че когато малкото лисиче попадне в капан, то успява да оцелее, защото майка му му носи храна всеки ден.

Издържат на изключително ниски температури

След червената лисица най-известна е полярната. Този подвид е изключително добре адаптиран към студения климат на крайния север. Белият ѝ кожух ѝ помага да се слее със снега и топли достатъчно, за да я предпази от зъзнене при температури около -70 градуса. През другите сезони козината ѝ променя цвета си от кафяво до сиво, което ѝ помага да се слее със скалистата тундра.

Срещат се във фолклора на много страни

Част от причините да свързваме лисиците с хитрост и злосторство е това, че ги изобразяват така в традиционния фолклор на различни култури. Може би най-известният в света пример е за 9-опашатата лисица, срещана в много азиатски култури, въпреки че лисицата е не по-малко известна във фолклора на европейците и коренните жители на двете Америки. Знаете ли, че финландците са вярвали, че северното сияние е създадено от опашката на лисица?

Можете да си вземете лисица като домашен любимец

Ако, четейки, се влюбвате все повече и повече в тези невероятни животни, не се бойте: можете да си вземете домашна лисица за... 9000 долара. Съветски учени започват да селектират масово лисици през 60-те години на миналия век, докато не създават домашна лисица, която, за разлика от опитомената дива лисица, се разбира с хората още от раждането си. Твърди се, че като домашен любимец лисицата е сладка и любопитна, но е добре да пазите скъпите си мебели далеч от нея.

Те са много игриви

Лисиците са много любопитни и игриви, както със събратята си, така и с хората (въпреки че не е ясно дали хората искат да бъдат част от играта). Забавното е, че те особено много обичат да си играят с топчета, което обяснява набезите им по игрищата за голф.

Те имат дълга история с хората

Дори и кучетата да са най-добрите приятели на човека, те не са най-старите приятели. През 2011 г. изследователи разкопават гроб на над 16 хилядолетия в Йордания, в който откриха останките на човек и неговата, по всяка вероятност, домашна лисица.

Те са навсякъде

Най-разпространения вид лисица е червената, което основно се дължи на нейната невероятна адаптивност по отношение на храненето и околната среда. Ето защо можем да я открием по цялото северно полукълбо, от Арктическия полярен кръг до Южна Африка, Централна Америка и дори азиатските степи.