„Играта на играчките: Пътешествието“ включва оригинална музика и две нови песни на Ранди Нюман

На 28 юни Уди, Баз Светлинна година и цялата банда се завръщат в супер очаквания анимационен филм на Дисни и Пиксар „Играта на играчките: Пътешествието“. Седмица преди българската премиера на филма на пазара ще се появи и официалният саундтрак, който отново връща към поредицата носителя на „Оскар“, композитор и автор на песни Ранди Нюман. Саундтракът съдържа две нови песни I Can’t Let You Throw Yourself Away и The Ballad of the Lonesome Cowboy, като втората се изпълнява от носителя на наградата „Грами“ и мултиплатинен музикант Крис Стейпълтън.

Филмите от поредицата „Играта на играчките“ са обичани в цял свят заради необикновените си, изключителни истории, завладяващите си герои, поразителната си визия и музиката именно на Ранди Нюман. Композиторът е автор на емблематичните песни You’ve Got a Friend in Me, Strange Things, When She Loved Me и We Belong Together, която му донесе и „Оскар“ за най-добра оригинална песен през 2010.

Новият филм има голяма емоционална дълбочина. Важни неща се случват на героите, които обичаме. Има доста екшън, но има и достатъчно моменти с по-дълбок смисъл. Този филм ни предложи множество възможности да направим редица дълбоко емоционални неща, но без да прекаляваме. Нюман е развълнуван да работи с Крис Стейпълтън по финалната песен The Ballad of the Lonesome Cowboy и е на мнение, че той по прекрасен начин пресъздава чувствата на Уди. Самият Стейпълтън също не крие въодушевлението си:

„За мен причината филмите „Играта на играчките“ да издържат проверката на времето е, силата на историите, песните и героите. В света, който представлява филма има по нещичко, на което да се наслаждават хората от всички възрасти. Невероятна чест е да изпълня песен на Ранди Нюман, част от, без съмнение, най-иконичния анимационен франчайз в историята.“

Премиерата на „Играта на играчките: Пътешествието“ е на 28 юни на 2D, 3D, IMAX 3D и 4DX.

Историята на филма разказва:

Уди винаги е бил сигурен в своето място на този свят и в това, че негов приоритет е да се грижи за детето, на което принадлежи, независимо дали това е Анди или Бони. Един ден Бони донася нова играчка в стаята си – направеният от нея Виличко, който определя себе си като „боклук“, а не като играчка. Уди се нагърбва с отговорната задача да му покаже защо трябва да приеме това, че е играчка. Когато Бони взима цялата банда на семейната екскурзия, Уди внезапно се отклонява, което му носи среща с отдавна загубената му приятелка – пастирката Бо Пийп. След годините, в които се е грижила сама за себе си, приключенският дух на Бо и животът, прекаран на пътя, вече не отговарят на деликатната ѝ порцеланова облицовка. Уди и Бо разбират, че вижданията им по отношение на живота като играчка са тотално различни, но скоро откриват, че това е последната им грижа.