Дядо Трак и последния змей

Някога змейовете живеели по земята сред хората. Имали криле и дълги опашки и носели дрехи от блестящи люспи, които огрявали всичко наоколо като слънцето. Ходели дори по седенките и там се задявали с момите. Когато някоя хубава мома сядала до змей, тя му казвала:
— Юначе, прибери си опашката, че да не я настъпя!
Имало ли някъде война, змейовете ставали съвсем невидими и тръгвали да се бият. На която страна помагали, тя побеждавала. Хората обаче изнамерили барута и змейовете един по един се изгубили. Тогава по света се появили и умни и хитри люде, които се биели и побеждавали не със сила, а с ум и хитрина.
Само един змей останал да обикаля земята и да ходи сред хората. Веднъж последният змей срещнал един от тези умни и хитри хора — дядо Трак, и му казал:
— Побратиме, щом си толкова юнак, можеш ли да стиснеш желязото така, че да пусне вода? Аз мога!
— Добре де! — рекъл дядо Трак. — И аз мога.
Взели едно черясло[1]. Дядо Трак казал на змея да започне пръв. Стискал змеят черяслото, стискал го, ала колкото и да бил силен, ни капка вода не капвала. Тогава дядо Трак рекъл:
— Чакай сега и аз да го стисна!
И като хванал здраво черяслото, потекла бяла вода. Змеят много се зачудил. Той не видял, че хитрият старец имал в ръката си прясно сирене и затова от желязото потекла бяла вода.
Тръгнали двамата заедно на път. Вървели, вървели и стигнали до една натежала от плод череша. Змеят почнал да си къса череши и да ги яде, а дядо Трак не можел да ги достигне и само се въртял наоколо и гледал. Змеят привел високите клони на черешата, за да може и дядо Трак да си хапне от вкусните плодове. Ала щом се наял, змеят пуснал клоните, дядо Трак литнал и се намерил от другата страна на дървото.
— Какво правиш, побратиме? — попитал змеят.
— Прескочих черешата, за да хвана заека, който побягна ей натам.
А дядо Трак бил паднал в един трънак, откъдето изскочил заек и побягнал през глава из полето. Змеят пак повярвал на хитрия старец.
Последният змей и дядо Трак си починали и отново тръгнали на път. Вървели, що вървели, стигнали до една гъста гора. Змеят бил страшно изгладнял.
— Побратиме, хайде да заградим тази гора и да изловим всичко живо! — рекъл той.
— Дадено! — съгласил се старецът.
Змеят взел да носи големи пънове и да прави ограда, а дядо Трак само запълвал с малки чуканчета дупките, които оставали между пъновете. Змеят заградил цялата гора, а хитрият дядо Трак запушил дупките.
Щом всичко било готово, змеят влязъл в гората и се хванал да лови зайци, сърни, вълци, лисици, мечки и диви кози и да ги трупа накуп. По някое време се огледал за дядо Трак, не го видял и почнал да го вика. Викал, викал и след малко чул в далечината гласа на стареца. Докато змеят кладял огън под един голям явор, дядо Трак пристигнал гордо с две малки сврачета в пазвата си:
— Виж, побратиме, аз ловя хвъркати! Не е юначество да ловиш онова, което ходи по земята, ами това, което лети! — казал човекът.
Змеят се запретнал да дере животните, а на дядо Трак рекъл:
— Ти пък иди да донесеш вода, побратиме!
Дядо Трак тръгнал за вода. Напълнил един казан, опитал се да го повдигне, но не успял. Зачудил се дядо Трак какво да стори. И решил да направи вадичка от извора надолу към огъня.
Змеят чакал, чакал, пък му додеяло и тръгнал да търси дядо Трак. Стигнал до извора и видял, че дядо Трак човърка с клечка земята, за да прекара водата до огъня.
— Помислих си, че един казан няма да стигне, и затова исках да докарам повече вода — рекъл старецът.
Змеят нарамил пълния казан и тръгнал към огъня, а дядо Трак вървял след него с ръце в джобовете.
Двамата сварили и опекли всички заловени животни и седнали да се нахранят. Змеят започнал да яде змейски, юнашки, дядото пък вземал голям къс месо и щом се заглеждал нанякъде змеят, той го хвърлял през рамо и взимал друг къс.
Заситили се змеят и дядо Трак. Започнало да се мръква и змеят поканил дядо Трак да нощува у тях.
Отишли те в къщата на змея. Змейовата майка постлала на госта да спи в пруста. Щом човекът си легнал, змеят разправил на старата змеица за своите преживявания с дядо Трак.
— Тоя човек е по юнак от мене! — рекъл й той.
— Ами що не вземеш да го убиеш, додето спи? — посъветвала го змейовата майка.
— Тъй и ще сторя — зарадвал се змеят.
Хитрият старец обаче чул целия разговор. Натрупал в постелята си камъни, покрил ги със завивката и се скрил.
През нощта змеят взел най-тежкия си боздуган и отишъл в пруста. Приближил се до постелята на дядо Трак и заудрял с все сила. Удрял, удрял, докато всички камъни станали на прах. След това рекъл на майка си:
— Майко, този човек наистина е по юнак от мен! Като го удрях, той искри изпускаше!
А дядо Трак стоял и слушал на външната врата. На сутринта змеят излязъл от стаята си и що да види — дядо Трак жив и здрав лежал в постелята си.
— Добро утро, побратиме! — казал човекът.
— Ти откъде дойде? Аз нощес нали те убих? — зачудил се змеят.
— Мене никой на този свят не може да ме убие, защото съм кален — рекъл дядо Трак.
— Като е така, хайде да калиш и моя син! — казала змейовата майка.
— Да го каля, ама ще може ли да изтърпи? — попитал дядо Трак.
— Ще изтърпя всичко, само и само да стана като тебе и никой никога да не може да ме убие!
— Добре тогава! Напълнете два големи казана с вода, сложете ги на огъня да кипне водата и ми дайте най-голямата бъчва.
Взела старата змеица два големи казана, а когато водата завряла, донесли на госта една бъчва. Той рекъл:
— Влез сега в бъчвата, побратиме!
Змеят на драго сърце влязъл. Дядо Трак запушил бъчвата с канелката и излял врялата вода и от двата казана отгоре му. Змеят взел да се гърчи и надал страшен вик, но старата змеица му рекла:
— Търпи, синко, търпи! Трябва добре да се калиш!
Дядо Трак затворил бъчвата и отгоре и казал:
— Нека стои така до вечерта и тогава ще го извадим!
И лукавият старец си отишъл. Змейовата майка чакала ли, чакала той да се върне, за да отворят бъчвата, и щом се стъмнило, не издържала и сама я отворила — и що да види — змеят станал на пихтия.
Така бил погубен и последният змей на света. Оттогава те изчезнали и нито един от тях не се е появявал сред хората. Може и да ги има някъде, но са се скрили много надалече и хората не могат нито да ги срещнат, нито да ги видят.