Лаборатория
Да надникнем зад красотата на залезите и изгревите
В един момент всеки човек е поглеждал в небето и не е пропуснал да отбележи дори наум колко е синьо и красиво. Всеки обича да гледа понякога в небето. За нас то е нещо интересно и дори вълшебно. По него определяме кога времето ще е хубаво и кога не. Обичаме да го гледаме през лятото, когато по него няма нито едно облаче и без да осъзнаваме дори то ни донася поне малко лятно и весело настроение. Особено много пък се възхищаваме на красивите червени и оранжеви цветове на изгрева и залеза. Въпреки че тези красоти могат да бъдат видени от всяка точка на света, в някои негови части те са особено красиви със своите по-специфични нюанси и обстановката. Морето – това е първото нещо, за което човек се сеща, когато чуе невероятен изгрев. В пустините и тропиците те са дори още по-красиви. Привлекателността на изгревите и залезите също зависи и от периода в годината.
Знаете ли, че всъщност залезите не са толкова красиви през лятото, колкото са през есента. Това е така заради времето, въздуха и всички тези неща. Но сега днес ще си говорим за друго, е не точно друго, но малко по-различно. Някога чуди ли ли сте се как точно става така: как може небето така рязко да променя цвета си, сякаш сте хванали боичките и сами сте го оцветили. Можем дълго да ви обясняваме, но смятаме, че няма да е толкова скучно ако първо си направите един забавен експеримент и заедно не разберем защо е така.
За експеримента ще са ви необходими:
силно фенерче
прозрачен контейнер или кутия, ако е възможно с две плоски страни, в краен случай може и буркан, но ще е по-малко забележим ефектът
1 чаша прясно мляко
1 чаша вода
лъжица
Експериментирайте:
Първо сложете контейнера или кутията на удобна маса. Не трябва да е много по-висока от вас, за да можете да наблюдавате като истински учени. След това напълнете ¾ от контейнера с вода. Вземете фенерчето и го задръжте срещу едната от страните на контейнера, така че светлината от фенерчето да блести директно във водата. Докато го държите така се вгледайте внимателно, точно като истински експериментатори. Трябва да имате малко търпение, защото не се вижда веднага, но пък така е при всяко велико откритие, може да става случайно, но не и бързо. Вгледайте се във водата – ще видите малки частици, които изглеждат бели. Това са частици прах, с които планетата ни и атмосферата е пълна.
След като ги видяхте, добавете ¼ от чашата с млякото към водата и разбъркайте. Отново задръжте фенерчето и се вгледайте както преди. Ще забележите, че лъчът светлина сега е много по-лесно видим, докато преминава през течността. Накрая на лъча ще видите, че той леко синее и дори е по-жълт от първия път.
Добавете и останалото мляко и пак разбъркайте. Сега лъчът светлина ще изглежда още по-син и още по-жълт и много по-оранжев. Освен това ще изглежда и по-широк, отколкото беше в началото.
Сега вече видяхте как се получават цветовете, разбира се, в атмосферата няма мляко, но принципът е същият. Сега вече можем спокойно да ви обясним. Обикновено светлината пътува в прави линии, освен ако пред нея няма някаква преграда, която да ѝ пречи. Когато лъчът от фенерчето ви „влиза“ във водата обаче малките прашинки го пречупват и той вече не е под права линия, затова можете да го видите. Добавяйки мляко към водата, вие добавяте и още много частички. Прясното мляко съдържа, макар и невидими за нашето просто око, много фини частички белтъчини и мазнини, които се разпростират във водата. Тези частички допълнително разсейват светлината и правят лъча още по-видим. Различните цветове пък се получават, защото светлината пада под формата на лъчи с различни цветове и дължини. Така синята светлина може да се разпръсне много повече от оранжевата или червената. Вие можете да видите разсеяната светлина далеч по-добре и затова виждате синята най-ясно.
Но какво общо има този експеримент със залезите и изгревите? Много просто – светлината, която виждате, когато погледнете към небето също се разпръсва от различните частици в нашата атмосфера. Ако ги нямаше и светлината пътуваше директно от Слънцето до Земята, то небето щеше да изглежда тъмно, каквото е и през нощта. Но слънчевата светлина се разпръсква по същия начин от частиците, както тази на фенерчето от млякото в този експеримент. Да гледаш към небето е като да гледаш светлината от фенерчето. По време на залез или изгрев слънчевата светлина, която виждаме е пътувала по-дълго заради преминаването през атмосферата, отколкото тази по обяд. Следователно се разсейва повече и се виждат и иначе трудно забележимите червени и оранжеви цветове. Същото като при фенерчето, когато има повече частици, тогава светлината се разсейва повече.
Сега, когато видите залез или изгрев можете да разкажете на всички за това, ще бъдат впечатлени колко умни сте станали!
Вижте още:
