Български празник през детските очи

Беше ми трудно да намеря интересен факт, защото в селото не се случват много интересни неща, но все пак реших да опитам и намерих една тема, която според мен ще ви бъде интересна.
И така написах своя разказ, който се нарича:
“Български празник през детските очи”

Сега ще ви разкажа за един празник, за който сте чували, но ще го придружа с това как го празнуваме в нашето село Кадиево. Този празник се нарича Сирни Заговезни, но от много хора както и от децата той е наричан Сирница.
Всички живеещи в селото ми празнуват този празник 7 седмици преди Великден, също на този ден се иска прошка.
Празникът започва от сутринта, децата събират кочани от царевица и дървени съчки на мястото на което ще се пали огънят. Ние ги събираме на нашия стадион. По-големите деца и възрастни, които искат да се включат в подготовката за празника носят от дома си гуми от автомобили. Задължително само от възрастните се приготвят горивни течности с които се поливат гумите, за да може да е по-голям огънят, както и запалка или кибрит. Някой от населващите село Кадиево, които имат желание обличат костюми на грозни същества и големи звънци. С тази премяна вечер, когато се запали огънят, те танцуват около него и се казва, че така се гони лошото от хората. Тези хора се наричат кукери. Когато всичко е готово, хората се прибират по домовете си, за да се приготвят за предстоящия празник. Към осем часа вечерта всички, които искат да присъстват се струпват около огъня. Тогава той се пали, а защо се пали огънят? Защото от древността огъня се е смятал за доброто у човека, за топлината на дома и все за хубави работи. Така, когато се запали огънят, кукерите танцуват около него, някой деца бягат и си играят, а възрастните се взират в красотата на огъня и мислят за живота си.
Този празник е традиция в нашето село, която се повтаря от много-много време.