Бабинден

В българския народен календар денят след Ивановден се отрежда за празник на „бабата“ (селската акушерка), на децата и на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.
Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Бабинден се отбелязва и на 21 януари (по стар стил), традицията е бабата да мине по къщите и да окъпе бебета, на които е бабувала. На по-големите деца само умива лицата и ги маже с мед и масло. Трапезата също трябвало да е пълна - пита, баница и кокошка, а обичаят изисквал децата да лижат на голо коляно бял пепелец от лозова пръчка за да не боледуват от бабици.