Атанасовден

Името Атанас има гръцки произход и означава „безсмъртен“. Според народните поверия на Атанасовден зимата си прибира ветровете и започва да се стяга да си върви. Смята се, че светецът на този ден си обличал копринена риза и започвал да вика: „Иди си, Зимо, да дойде Лято!“ Затова на този ден още преди изгрев слънце се берат кокичета, а първите слънчеви лъчи даряват със здраве и дълголетие. Отново се прави питка и се раздава на съседските деца.

Днес почти сме забравили аромата на топла питка намазана с мед, но това си е било истинско изкушение. Децата са се радвали така, както сега биха се радвали, ако съседите почнат да им раздават шоколади, бонбони и сладоледи. Наред с печенето и раздаването на питката се е колела и кокошка, но е трябвало да бъде обезателно черна. Тази жертва се е принасяла на чумата, за да не мори добитъка и хората.

Друго поверие разказва, че Антон и Атанас са били двама близнаци – ковачи и затова имените им дни се празнуват в два последователни дни. Тогава празнуват всички, чийто занаят е свързан с ковачеството и обработката на желязото. Спокойно можем да го приемем и като ден на металургията, леярството, ножарството.

Празнуват Атанас, Атанаска, Насо, Нася.