Антоновден

Произходът на името Антон идва от гръцката дума (анто), което значи „цвете“. Според някои автори името Антон е добило популярност благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава (влизащ в бой).

В българския фолклорен календар Антоновден е познат и като Лелинден. Този ден е бил посветен на предпазването от заразни болести. Правела се е питка, намазана с мед, която се е раздавала на децата. Задължително едно парче се е качвало на тавана и се е наричало за лелята. Под това кодово име се е имало предвид шарката.

На този ден жените не са плели и не са прели вълна, както и не са готвели леща и боб, защото тези варива асоциативно са се свързвали с пъпките, които са излизали при шарка. Друга легенда разказва, че имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова имените им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.

На 17 януари празнуват имен ден и всички хора с имена Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.

Православната църква почита паметта на свети Антоний Велики. Той е роден през 251 година в Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните.