Аз заеквам

Ирина, от кога заекваш?

От три годишна. Не е свързано с някакво специално събитие.

Помниш ли как реагираха твоите приятели и другите деца на заекването ти? Как се чувстваше от това?

В началото е било съвсем леко и децата не реагираха. Тогава учителката ме изкарваше пред цялата група и им разказвах приказки. Също и в началното училище. Рецитирах и стихотворения и не се притеснявах, бях много общителна. После изведнъж започнаха да ми се подиграват. Тогава разбрах, че нещо не е наред с мен. И заекването ми се засили. Престанах да разказвам приказки и да рецитирам пред класа. Бях много тъжна, изпитвах неудобство и срам, и се измъчвах. Заеквах все повече. Родителите ми ми дадоха кураж и поведението ми стана предизвикателно, реагирах агресивно на нападките на децата. Така прикривах наранеността и безпомощността си. Сега знам, че това поведение не е било правилно и не е помагало нито на мен, нито на другите деца да станат по-разбиращи. Имах и приятели, които ме подкрепяха и защитаваха. Винаги съм имала приятели и това много ми е помогнало да се справя със страховете си.

Какво ще посъветваш децата, които имат заекващи приятели?

Да ги изслушват. Да бъдат внимателни с тях, но да не се отнасят така, сякаш са дефектни. Заекването не е дефект, това е малка особеност на речта, нищо повече. Говорете с тях за заекването и се опитвайте и да обясните и на другите, не толкова дружелюбни деца, че не бива да се подиграват. Окуражавайте приятелите си, които заекват да се изявяват и да постигат мечтите си.

А тези, които заекват?

Заекването не е наш враг. То може да бъде и приятел. Не му позволявайте да спира изявата ви. Говорете за заекването – с родителите, с приятелите, със съучениците си. Ако някой ви се подиграва, попитайте го кротко: “Защо се държиш така?” Кажете му, че това ви наранява. Обяснете какво преживявате, когато заеквате. Много известни хора са заеквали и това не им е попречило да постигнат целите и да сбъднат мечтите си. Речта е само една малка част от всичко, което сте. Важно е какво казвате, а не как го казвате, а по-важно от всичко друго е да общувате.