Ани

1 глава
Откритие
Оф! Писна ми от тези домашни - простенах. Тази математика не ми е предмет. "Петър набрал двайсет килограма круши, а Лия два пъти повече.", "Петя имала шейсет и четири мъниста, а Мима осем пъти по - малко"... Мога да реша тези примери, но са ми толкова досадни. Всъщност, защо ли се ядосвам?
О! Аз съм Ани. Ани, която има доста уникални умения.
Ето как разбрах за тях...

***

Беше хубав слънчев ден, а аз си пишех домашните. По някаква случайност, точно когато времето е перфектно за игра аз имам да уча. Така се случи и този следобед. Докато си блъсках главата в една задача, чух тропане по вратата:
- Теди, сега съм заета. НЕ МИ Е ДО ИГРА!
- Ама само исках да ти кажа, че Петя вече половин час седи пред вратата и те чака.
- Какво! Защо не и отвори!?
- Ами добре знаеш, че не искам пак да надвиквам върховно скучните ви разговори.
- Ах, ти малка... Всъщност, защо ли се занимавам с теб?
Отидох да отворя, ама не знаех, че ще ми трябват тампони за уши...
- АМА АКО ОЩЕ МАЛКО БЯХ ПОСТОЯЛА ТУК БАТЕ ХУБЕН ЩЕШЕ ДА СИ ИМА ДОСТА РАБОТА СЪС ЗВЪНЕЦА ВИ!!!
Вместо отговор, усетих невероятно остра болка в глезена. Запревивах се. Петя си помисли, че се правя на интересна и сърдито си тръгна.
Само това ми оставаше!

***

И ето че пак решавам задачи. Така ми се искаше да се напишат сами! Отново ме заболя глезена. Наведох се да видя какво му става на пустия крак. В този момент чух изпукване. Подадох глава изпод масата. Всички задачи бяха написани точно с моя почерк! Отново погледнах глезена си. Под вида на рана беше изписан тик. Какво ми става? Много ми беше любопитно... Може би половин час съм стояла като статуя. Изведнъж в ума ми се появи мисъл. Представих си лист, на който пишеше нещо. Но това не беше моя мисъл. Сякаш някой поддържаше телепатия с мен. На "листа" пишеше:
"Каква е твоята невъзможна мечта? Какво искаш най-силно, а знаеш, че не може да се сбъдне?"
Този път в ума ми се прокрадна лично моя си мисъл.
Беше се случило нещо чудесно!

ОЧАКВАЙТЕ СКОРО 2 ГЛАВА......

Прочетете още Ани 2