Ани 2

2 глава
Плажна проба

 Вече разбрах. Когато желая нещо много силно, то се изпълнява и оставя на глезена ми светкавица. Време беше да изпробвам този номер. Тази година не  бяхме отишли на море. Така ми се искаше да отида.
Отново чух потропването на Теди.
- Остави ме!
- Моля те! Искам да дойда с теб.
- Къде?
- В морето.
- Ти как...Ъъъ... Защо си мислиш така?
- Защото чувам вода.
Как можах да си го пожелая! Как можах! Но откъде се взеха тия вълни? Погледнах през прозореца
- О, господи! Как...Ани
В задния двор на къщата беше нахлул цял океан. Редно беше да се възползвам от това. Засилих се и се хвърлих от прозореца. В последния момент Теди ме хвана за ръката.
- Къде отиваш? Ау!
Беше твърде късно. След като се чу обичайното "пльос", се сетих, че не мога да плувам, камо ли да
виждам под вода. Да не говорим за Теди! Реших да се връщаме. Но като се обърнах видях че къщата ни я няма. Бяхме насред океана и на всичкото отгоре не можехме да плуваме. И както виждате аз силно желаех да можем. Както стоях неподвижно във водата гушнала Теди усетих как една рибка ме гъделичка около глезена. В същия момент нещо за почна да ни дърпа надолу. В паниката си без да искам глътнах малко вода и се задавих. Теди също се задави. Тогава осъзнах, че мога да дишам под вода (включително и Теди). Разбрах също и, че това, което усетих на глезена си не беше рибка, а белега. Явно желанието е било изключително "висококачествено". Можехме да плуваме, а и дишахме под вода. Тогава видях любимото си митично същество. То имаше синя коса, бяла опашка и искрящо сини очи. Вече разбирате, че това беше...Русалка? Бях забравила да си пожелая русалка, а я имаше. Явно доста е учила човешко-български.
- Здравей
- Здравей. Коя си ти?
- Казвам се Аквамарин. Ти?
- Ъъъ...Ани
- Искаш ли да ти покажа своя дом?
- Сама ли живееш?
- Да, разбира се! Хайде, ела!
- Добре.
Вътре беше прекрасно. Самата къща беше морска пещера. Вместо ограда, бяха израснали прекрасни разноцветни корали. Навсякъде гъмжеше от водорасли.
- Риба-меч ми е сърдита, защото я нарекох стар трион. От тогава въобще никой не ми коси градинката. О! Искаш ли да видиш личната ми колекция от морски предмети?
- Да! Води ме!
Никога не съм виждала по-уникална къща. Беше от една стая. Легло и диван бяха съединени в огромна мида, застлана с водорасли. А на един особено плосък камък бяха изредени какви ли не джунджурий:
- Това какво е!
- Рапанен телефон.
- А тези миди?
- Сама виж.
- Ааа...Какви са тези малки морски звездички?
- Това са лепящи се обици. Като си ги сложиш на ушите ти казват комлименти. Те казват само добрите качества на човек, но никога не лъжат.
- Уау! А тези коралови морски кончета за какво са?
- Те са като мъниста- Като ги закачиш едно на друго получаваш прелестни бижута.
- Страхотно!
- А сега ще ти покажа моя гардероб...
Това бяха най-уникалните дрехи, които някога бях виждала. Имаше един сутиен, направен от разтворена мида завързана с водорасло. Чанта, която пък беше затворена мида с закачено на нея друго водорасло. В нея имаше няколко мидички с перли и една прекрасна огърлица. Тук там бяха закачени няколко рокли, що-годе нормални, но нещото на което се удивих, беше една наистина прекрасна коралова диадема във формата на корона със закрепени за нея малки перли и скъпоценни камъни.
- Ооо...Прекрасна е.
- Реймънд ми я направи.- усмихна ми се тя.
- Той ми е гадже. Не ме питай колко съм се разправяла с тате...
Време беше да си ходим. Но къде беше Теди!? Аз и Аквамарин отидохме да я търсим. Явно, докато съм
разглеждала, тя е офейкала някъде.
- Теди!
- Тедии!
- ТЕДИ!!!
"Ох! Къде ли може да е отишла?"
 Изведнъж чух позната песничка
- Ах, морето. Ах, мореетооо. Ани какво правиш тук?
Аквамарин използва доста смешен израз:
- Ей, малката! Търсихме те в целия океан под корал и мида! Защо правиш така!?
- Просто си говорех с Реймънд.
- РЕЕЕЙИ...
Ясно беше, че Аква вече няма да си играе с нас.
Сега наистина беше време да си ходим!
- Хайде, Теди! Тръгваме.
- Чао, батко!
Леле! Ами как точно ще си отидем? Мисля, че трябваше да направим това, от което се опасявах.
- Теди, искаш ли да плуваме до България?
- Даа! Хайде!
Но имахме проблем. Аква беше споменала океана. Сигурно е говорила за Тихи океан. Тръгнахме да търсим други русалки защото си нямахме на представа къде се намира къщата на Аква. Скоро срещнахме
Реймънд.
- Къде се намирате ли? Ами в Тихия океан, разбира се!
О, Само това ми оставаше! Ами сега? Оставаше само да плуваме.
Не можете да си представите колко плувахме, и то само за да стигнем до Атлантическия. Буквално мина цяла година! От време на време спирахме на някое островче за почивка. Най-накрая след около месец стигнахме до Португалия. Сега накъде? Решихме да продължим по вода и плувахме още две седмици до Черно море. Сега вече трябваше да тръгнем по суша, но бяхме ужасно подгизнали и ни трябваше чудовищна почивка! Проснахме се на плажа и заспахме. Три дни се суетихме на плажа и на четвъртия тръгнахме.
Че е невъзможно, невъзможно е. Ама нали все пак преплувахме океана? И накрая усетих, че колкото и да исках да се върнем вкъщи нищо не ставаше. Почнах жестоко да дращя глезена и се опитвах да изпиша светкавицата, но нищо несе получаваше.
Накрая така силно се одрах, че ми текна кръв.
- Теди, удари ми глезена!
- Моля?
- Със всичка сила! Веднага!
ПРАС!!!
Получи се! Макар, че щеше да ме осакати, успешно се магипортирахме у дома.
Сега трябваше да върна времето назад. Със силата на ума си направих едно завъртане и... Успях! В същия момент мама влезе.
- Ей, къде се губиш?
- Ъъъ... Моля?
- Защо не... И откъде го хвана този тен?
Изчервих се. А какво да кажа? "Оо,споко мамо!
Просто отидох на море и се върнах". Какво ли би си помислила?

Прочете още Ани