Ако искаш учениците да слушат в клас – доведи им бездомна котка!

Знаем, колко безумно прозвучават тези думи за всички вас – ученици, родители и учители, но първо прочетете тази невероятна котешка история и тогава пак помислете. Наясно сме също така че интернет е пълен със странни или забавни истории за котки. Интернет е пълен с всякакви котки, но тази история е най-трогателната, която сте чели досега.

Това е Тоби! Той е улична котка и никой в едно от основните училища в Истанбул не знае откъде е дошъл. Но един ден Тоби, който тогава все още не се е казвал така, просто се поразходил из двора на училището. Други улични котки също го правят, но те по-скоро гледат да преминат оттам колкото се може по-бързо и по-незабелязано. Не и този рижав красавец обаче. Той не само, че искал да го забележат, но сам отишъл при играещите навън ученици и започнал да мяука и да мърка, докато всички деца на двора не си поиграли с него. Естествено след като се върнали в час те били много развълнувани и учителката се възползвала от този момент и ги накарала да напишат разказ за котарака. Доста добро овладяване на ситуацията, нали?

Котаракът обаче не спрял дотам! Той идвал всеки ден в продължение на месец. Децата му се радвали, хранели го и си играели с него. Тогава измислили и името Тоби! Един ден обаче Тоби усетил, че е приет и станал още по-смел и просто последвал един от класовете до класната стая. Влязъл вътре и се настанил на един от празните чинове. Децата много се притеснявали, че учителката им ще го изгони, но не станало нищо подобно. Озлем Пинар, не само не изгонила котето, но го направила патрон на училището и заедно с децата изградила за него специален кът в класната стая с удобно легло, панички за храна и вода и тоалетна. И просто така, Тоби останал там, а училището вече е известно като „училището с котката“.

Много хора биха могли да си помислят, че да се разхожда котка в класната стая може да отвлече вниманието на учениците, но г-жа Пинар казва, че Тоби предизвиква точно обратния ефект. Учениците са запленени от очарованието и игривото любопитство на котето. Те стават по-развълнувани да бъдат в час и вместо да дърдорят и да се разсейват в час, те са по-спокойни и по-фокусирани. „Децата идват навреме на училище, за да се грижат за Тоби“, казва учителката. Освен това се редуват в почистването на къта му, храненето и ресането на козината, това пък, забелязват родителите, ги е направило доста по-отговорни за съвсем кратко време.

Снимки: pawsplanet.me