COVID-19 през погледа на тийнейджърите: 80% от тях са гневни, но много по-отговорни в поведението си от възрастните

Какво чувстват, мислят и как действат българските тийнейджъри в ситуацията на COVID-19? Как се справят с физическата изолация и какво се случва с тях онлайн? Какви са очакванията и авторитетите за тийнейджърите при криза? Какво казват, че им липсва и от какво се нуждаят? На всички тези въпроси се опита да отговори онлайн изследване, организирано от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ). Автори на проучването са доц. Маргарита Бакрачева, ФНОИ, СУ „Св. Климент Охридски“ и Ивайло Спасов, експерт Комуникация за социално развитие, УНИЦЕФ България. Те са провели анкети сред 810 ученици от цялата страна, на възраст между 15 и 19 г. (8-12 клас), в разгара на извънредното положение (16-26 април 2020). Целта бе очертаването на модел, който е вероятно да бъде повторен в ситуация на следваща криза. По този начин всички – институции, учители, родители, самите тийнейджъри – биха били по-подготвени как да реагират.

Сравнено с периода преди Ковид-19, тийнейджърите изпитват 2 пъти повече страх и тревога; 5 пъти повече скука; 3 пъти повече гняв; 5 пъти повече раздразнение; 4 пъти повече носталгия и тъга; 4 пъти повече самота; 3 пъти повече разочарования; 2 пъти повече безпомощност и безполезност. По-малък дял са младежите, които преживяват кризата положително:„Благодарение на интернета поддържам връзка със всичките си приятели. Не изпитвам нужда да излизам навън“. С други думи – обичайните опори на тийнейджърите са силно разклатени: „Изпитвам смесени чувства. Имам супер щастливи моменти, но след това идват и супер тъжни или депресарски“.

Но как се справят тийнейджърите с тази въртележка от емоции? Успокоение и баланс те намират в специфичното за възрастта си чувство за автономност: „Имам свое мнение“ – и фокусиране върху нещата „тук и сега“, без да се тревожат излишно за абстрактното бъдеще. Показателна за това е най-предпочитаната за над 80% от тях дейност по време на изолацията – гледането на клипчета в социалните мрежи. Това е илюстрация за начина на удовлетворяване на трите базови за тийнейджърите потребности – моментни, реални и бързи стимули, споделеност и чувство за личен контрол. Другите дейности, които им носят баланс, са засилената комуникация с близки и приятели: „Повече си липсваме и по-често си пишем“ – както и нещата, които запълват ежедневието им и ги избавят от скуката (73% посочват, че са започнали да помагат с домашните задължения). Адаптацията на тийнейджърите към новата реалност е улеснена и от засиленото им чувство за хумор, което половината споделят, че е тяхна редовна стратегия за справяне със стреса.

Това не значи обаче, че тийнейджърите се отнасят лековато или подигравателно към извънредното положение. Според данните от проучването младите хора всъщност се отнасят до 2 пъти по-отговорно и сериозно към ситуацията от възрастните. „Свързвам го както с дисциплина и търпение, тъй като това е особено нужно в момента, но така и с възможност да развиваш другите си качества, а защо не и да откриеш нови“. 80% от тях са отговорни в поведението си и спазват предписаните мерки (64% не излизат навън, а 89% носят маски, ако излизат). Тази самодисциплина е въпреки изживения гняв, който е продиктуван от изолацията: „Чувствам се като животно в зоопарк“; „Унижение, потъпкване на права, насилствено налагане на чуждо мнение“.

Това е важно предвид факта, че половината от тийнейджърите не виждат опасност, директно свързана с тях самите, но са склонни да спазват правилата в името на по-възрастните си близки и тяхното здраве (но расте и гневът им, когато самите възрастни не спазват същите тези правила): „Лиших се от всякакви дейности, които ми носеха щастие, за да виждам по улиците хора от най-рисковата група да се разхождат по цял ден (някои дори без маски въпреки новите наредби и глобите).

Като цяло тийнейджърите гледат рационално на ситуацията и търсят аргументи, за да изградят собствено мнение, което подчертават, че е важно за тях: „Изграденото ми мнение за вируса се основава на факти и проверена информация“. В този процес се ориентират към търсене на доказани данни, а не към мнения на инфлуенсъри и групи в социалните мрежи, подчертавайки, че се позовават на експерти, както и че вярват най-много на родителите си. Учителите за сметка на това не са сред доверителния кръг и предпочитаните за тийнейджърите авторитети. По отношение на училището и обучението мненията са полярни. Училището им липсва, защото са лишени от живото общуване, докато дистанционното обучение за тях е източник на умора и усещане за прекалено количество за сметка на качеството: „Бих искал да отпратя послание към МОН с молба да намалят онлайн обучението и да го направят по-малко стресиращо и отнемащо време. Също така някои учители прекаляват със задачите“.

А кои са нещата, които тийнейджърите казват, че най-много им липсват? Приятелите, „шляенето навън“, пътуванията. „По телефона в никакъв случай не е същото, защото понякога имаш нужда просто от прегръдка от приятел заради неща, които не можеш да споделиш на родителите си“. В този смисъл – кои са темите, които вълнуват най-много тийнейджърите? „Ще има ли балове?“ (45%), „Кога ще излезем? и „Какво ще правим след това“ (42%), както и здравето на близките (45%).

В най-висока степен (85%) тийнейджърите очакват след отмяната на извънредното положение настъпването на сериозна финансова криза: „Не знам защо, но има хора, които си мислят, че на нас не ни пука дали родителите ни или дори родителите на приятелите ни ще останат без доходи и работа“. Но в същото време тийнейджърите очакват тези промени да се случат на фона на по-голямо внимание на хората към здравословния начин на живот (72%) и промяна на ценностите на обществото към повече човечност (71%). „Според мен след кризата хората ще разберат че без приятели и познати не могат да издържат и ще се виждат повече и ще мислят повече за близки и познати, отколкото за себе си“.

Не липсват обаче и мнения, че хората няма да са си научили урока и кризата ще е била пропиляна житейска възможност: „Човекът в 21 век предпочита да забравя лошото, смятайки че ако не го мисли, не се е случвало и така не поема отговорност за последствията“. Остава да видим кои от прогнозите им ще се сбъднат... и дали това и посланията на средата ще доведат до ескалиране на гнева, което да промени отговорното им засега поведение!