9 важни причини да искате да отидете на село през лятната ваканция

Ах – лятната ваканция най-после е тук! Това несъмнено е най-очакваното време от всички ученици и най-притеснителното за всички родители. Те също обичат топлото време и почивката, но за съжаление задълженията и най-вече работата ги зоват и нямат толкова време за почивка, колкото вас. В стремежа си да сте свободни и в същото време да има кой да ви наглежда най-вероятно се случва да ви изпратят при баба и дядо на село или просто в провинцията. Първите няколко дни е интересно, но после... после със сигурност ви доскучава. Все пак не сте сред приятелите си и местата, които обичате като кино, магазини, паркове, книжарници... Особено пък ако селото е твърде малко със сигурност си мислите неща като защо не ви оставиха вкъщи и какво ще правите сега. Трябва да ви съобщим обаче, че в провинцията не е никак лошо. Стига да гледаш положително на нещата всъщност може дори да е прекрасно. Ето ви и 9 добри причини за които да си спомняте всеки път, когато ви доскучае!

Свеж въздух

В града въздухът е пълен с прах и газове, а в селото е наситен с аромати на борови иглички, цъфтящи ябълкови и крушови дървета, прясно окосена трева, реки и езера, цветя и вкусна храна, която баба несъмнено приготвя почти всеки ден. Всеки знае, че здравето му зависи до голяма степен от състоянието на околната среда и на въздуха, който диша. Все пак без него не можем да функционираме и да живеем. Така че колкото по-свеж и чист е, толкова по-добре.

Дълги разходки

Не сте ли забелязали, че ако излизате навън в града ви трябват толкова много неща, все едно ще ходите в открития космос. Пари, карта за пътуване или билети са най-малкото. На село всичко някак е по-просто: обувате обувките си и като че ли това ви е всичко необходимо. Красивите тревисти поляни, горички или пък дори просто около къщите на съседите. Всичко някак си приканва за приятна и дълга разходка. И въпреки че няма толкова молове, магазини и кина – никак не ти доскучава.

Екологични продукти

Хрупкави краставици от градината, яркочервени ароматни домати, къпини и малини, ароматни зеленини... Всичко това е ваше, отглеждано без вредни торове. Да не говорим, че баба със сигурност си купува прясно прясно краве и козе мляко, фермерско пиле, яйца, домашно приготвен мед от съседи. Няма по-вкусна храна от тази. Само който не е опитал не знае.

Сладък сън

Знаете, че човек има нужда от сън и колкото по-добре спи, толкова по-добре се чувства след това. Е – в провинцията сънят е най-сладък, защото физическата активност и свежият въздух вършат чудеса.

Укрепване на имунитета

Всеки знае, че едно дете, което е тичало босо по тревата през лятото или е прекарало време под топъл летен дъжд – много по-рядко боледува от своите връстници, които са прекарали лятото в града.

Разширение на кръгозора

Къде другаде, ако не на село, можете да видите как светулките блещукат в тъмнината, как паяк усуква своята мрежа, как щъркел храни малките си, колко красиви са поляните с цветя и какъв богат живот всъщност водят насекомите, когато са където им е мястото. А колко е хубаво дядо да те научи как да цепиш дърва за огрев или заедно с баба да сготвиш супа от коприва.

Смяна на обстановката

Не само възрастните, но и децата понякога е полезно да промените средата си. За някои това става стимул за развитие и зрялост, а на други им позволява да подходят с ентусиазъм към онези въпроси с които са натоварени през есента и зимата (например училище и уроци).

Общуване

В града винаги сме заети с нещо и бързаме за някъде, постоянно сме разсеяни от електронни съобщения и социални мрежи. Селото е идеалното място, където да разговаряте сърдечно с деца и дори да си намерите нови готини приятели. Нещо повече, пращенето на дърва в печката или камината, пеенето на птиците и липсата на мобилен телефон ще ви се отразят толкова добре, че чак и не подозирате колко.

Топли спомени от детството

Да, селото може да бъде скучно за възрастните и дори на вас, но повярвайте, стига да искате то се превръща в чисто приключение! Само тук можете да направите карта на потоците, да заровите съкровища с послания към следващите поколения, да отгледате огромно дърво от малко семе... и след много години да кажете: „Помниш ли като бях на село как...“