5 любопитни въпроса, чиито отговори не всички възрастни знаят

Светът е пълен с въпроси! И независимо колко отговори получаваме в училище, от книгите, от интернет, от учителите и от родителите си – винаги има още и още много въпроси, които очакват своите отговори. При това доста интересни въпроси! Знаете ли например защо доста хора кихат, когато изведнъж излязат на слънце навън или къде е по-студено на Южния или на Северния полюс! Може и да ви се струва невероятно, но доста от възрастните не знаят или пък просто са забравили отговорите на тези и подобни въпроси! Плюс това вторият всъщност е доста подвеждащ. Всъщност дали вашите родители или членове на семейството знаят отговорите. Попитайте ги! Не чакайте – по-добре първо прочетете отговорите, а след това ги попитайте. Знаете ли колко интересно ще се получи след това, ако те не знаят, а пък вие можете да им отговорите с лекота. Направете го – денят ви определено ще стане по-интересен. А ето и 5-те любопитни въпроса!

Защо хората кихат на ярка светлина?

Знаехте ли, че 35% от хората на света кихат щом изведнъж се озоват на по-ярка светлина. Това най-често се случва ако са били в стая или коридор и изведнъж излязат на Слънце. Това може дори и да се е случвало и на вас и възниква, когато ярка светлина, дразнеща оптичните нерви на очите, засяга рецепторите, които са отговорни за кихането. Работата е там, че визуалните рецептори се намират много близо до рецепторите за обоняние. Двете изпращат информация до мозъка по един и същи начин и от една и съща точка. По този начин мозъкът реагира на визуалната реакция, както и на обонянието и просто понякога греши. Да, той е невероятно съвършен орган, но се случва да се обърка. И ярката светлина понякога му се струва като чуждо тяло влизащо през устата. Тогава мозъкът веднага „дава заповед“ на тялото да се отърве от това вещество и му казва да кихне.

Защо е вредно да гледаме, когато заваряват нещо?

Заваряването на нещо с онзи голям инструмент, който издава странен шум и куп искри винаги е било интересно за гледане, нали? Но въпреки това всяко дете знае, че не трябва да гледа натам, за да не си увреди зрението. Малко хора обаче знаят точно защо! Факт е, че светлината, произведена чрез заваряване, съдържа огромно количество ултравиолетови лъчи, които оказват негативно влияние върху лигавицата, роговицата, ретината и лещите. С други думи, UV лъчите причиняват изгаряне на роговицата, което се проявява няколко часа след наблюдението на заваряването под формата на усещане за пясък в очите и зачервяване. Вярно, очите могат да се възстановят, но това ще отнеме доста време, така че е по-добре да си спестите това – не е чак толкова интересно.

Кой е по-умен: кучетата или котките?

Учените от университета „Вандербилт“ в САЩ са открили, че кучетата имат около 530 милиона неврони в мозъчната кора, а котките само 250 милиона. Тази част от мозъка е отговорна за мисленето, планирането и логиката. А броят на невроните в мозъчната кора се отразява на способността на животното да прави заключения, ръководено от собствения си опит. По този начин можем спокойно да кажем, че кучетата са 2 пъти по-умни от котките. Между другото, за сравнение: в кората на човешкия мозък има около 16 милиарда неврони.

Къде е по-студено: на Южния или на Северния полюс?

Дългосрочните метеорологични данни показват, че по-студено е на Южния полюс, отколкото на Северния. Средната годишна температура на Северния полюс е -34 ° C, а на Южния полюс е -48,9 ° С. Факт е, че Северният полюс се намира в средата на океана, на няколко метра от морското равнище, което на свой ред действа като топлинен резервоар. От своя страна пък Южният полюс е далеч от брега и е разположен в центъра на Антарктика на надморска височина от 2800 метра. В допълнение, голяма част от слънчевата светлина, която достига до повърхността, се отразява от белия сняг. Следователно Южният полюс има един от най-студените климати на Земята.

Има ли еднакви снежинки?

Отговорът на този въпрос зависи от това какво за вас означава еднакви. Според Кенет Либрехт, професор по физика в Калифорнийския университет, ако погледнете формата на снежинките чрез конвенционален микроскоп, можете теоретично да намерите две еднакви снежинки. Но ако ги сравним на молекулярно ниво, никога няма да открием две еднакви такива. Факт е, че типичен малък снежен кристал може да съдържа 10 на 18-та степен (1 с 18 нули) водни молекули. Тези водни молекули са разпръснати случайно през кристала, като същевременно се образува шестоъгълна решетка. Следователно, вероятността два снежни кристала да имат точно същото разположение на тези молекули е почти нула.

Снимки: pixabay.com и Alice Perkmini/adme.ru