Зорбинг – най-модерният спорт в света

Ако имате хамстери или сте ги наблюдавали в зоомагазина, няма как да не сте видели голямото колело, което задължително им се поставя в клетката. Също така сте наблюдавали как те с голямо удоволствие тичат в него и се въртят. Изглежда като много добър и забавен спорт, нали? Ние лично често сме си мислили какво ли би било ако можехме и ние да правим така. И очевидно и други са си го мислили. Има един спорт, който макар създаден отдавна, стана популярен наскоро и често хората го наричат „спортът на хамстерите". Това е така, защото единственото нещо, което се използва за него е пластмасово кълбо, много по-голямо от плажна топка. Толкова голямо, че и възрастен и дете могат да влязат в него, в тази огромна топка и да се търкалят надолу по стръмен склон или да седят на повърхността на водата, без да се наранят, също като при хамстерите. Този спорт се нарича зорбинг и е най-модерният в момента.

Зорбингът е създаден като спорт още през 1990 година в Нова Зеландия. Но започва да се разпространява по света чак през 1998 година. Поради много специфичното си изпълнение този спорт постепенно става световен феномен и всички хора по света просто „искат да се разходят с пластмасовата топка надолу по тревистия хълм или дори по снежния наклон“. Това казва самият създател на този спорт. Той се разпространява дори в области от света, където няма естествени хълмове. Там се създават специални зорб релси от метал. Въпреки че зорбингът е създаден за сушата, днес все по-често можем да забележим големи зорб топки и във водата. В доста паркове в България има такива дори специално за деца, може би вече сте влизали в тях и сте практикували този спорт? Интересното е, че този спорт има освен забавен, и състезателен характер. Често се организират турнири по най-бързо спускане, като си има специални техники как да направиш така, че топката да се спуска по-бързо по наклона. А във водата кой ще стигне най-бързо от единия край на водния басейн до другия. В Нова Зеландия, Австралия и Германия, си има дори професионални състезатели по зорбинг.

Една зорб топка всъщност се състои от две отделни топки, изработени от гъвкава пластмаса. Външната топка е висока около 2,7 метра. Вътрешната топка е малко по-малка, но в нея могат да се настанят от 1 до 3 пътници. Тя е висока около 1,8 метра и това оставя около 60 см въздух между двете топки, който да предпазва играчите от нараняване по време на търкалянето по наклона. Вътрешната и външната топка са свързани от стотици парчета въже, което помага на топките да се търкалят заедно. Една зорб топка има един или два отвора, през които играчите да влизат и излизат. Те са покрити със специална мрежа и винаги са отворени, за да гарантират че играчите ще имат достатъчно кислород за спиращото дъха преживяване. За разлика от водните зорб топки, които са по-скоро нещо като балони. Те отново са високи около 2 метра, но когато играчът влезе в тях, те се надуват с въздух и така той може да седи на повърхността на водата.

Изобретателите на зорбинга са Дуейн ван дер Слуис и Андрю Ейкърс. Както си седели веднъж и наблюдавали как хамстерите се забавляват в топки, решили: защо и ние да не си направим огромни топки, в които да се забавляваме като тях. Така се родил зорбингът. След като конструирали първата пластмасова сфера и я показали на приятелите си, те веднага искали да изпитат новото преживяване. Харесало им и така разказали на своите приятели, така се появил зорбингът. След това Слуис и Ейкърс създали цяла компания, която да произвежда и продава тези сфери и хората започнали да ги купуват.

Днес вече не се произвеждат и продават зорб на отделни хора, но пък лесно може да бъде намерен такъв. В България трудно се намира т. нар. „сухоземен зорб“, но пък воден има в почти всички паркове и в почти всички градове. Опитайте, сигурни сме, че зорбингът ще ви хареса.

Знаете ли, че...
Независимо от това колко екстремен е този спорт, винаги ще се намери човек, който да го направи още по-екстремен. Стив Камп е поставил рекорд за най-дългото пътуване в зорб. Той е изминал цели 570 метра в пластмасовата топка, но това не е най-екстремното – скоростта, с която се е движил в нея е била 51 километра в час. Бррр, направо си звучи страшничко...

Снимки: Freeimages.com