Зимната приказка на Бетина

„Аз и сама ще науча всичко за света. Но затова ще трябва време. Ще трябва да ям повече сирене, за да порасна по-бързо. А когато порасна, непременно ще науча отговорите на всички въпроси. И мишчицата с решителни стъпки се запъти към голямата бяла врата. Тя се оказа доста тежка, Бетина бута ли, бута и накрая успя да си провре мустачетата. Заслепи я толкова силна бяла светлина, че тя се стресна и отново се скри. Любопитството й обаче надделя и този път тя подаде и ушичките си навън, след това и лапичките и накрая изскочи.
– Аууу! Тя виждаше толкова много цветове, чуваше толкова много звуци, че направо се уплаши. Но пък беше толкова шарено и толкова интересно.“

Козинката й настръхна. Тя присви ушички и закри малките си влажни очички. Студена капчица се плисна по мекото й носле и Бетина притрепери. След това предпазливо се гледа наоколо и се заслуша. Звуците, които чуваше затихнаха и тя вече не се страхуваше. Навън беше тиха снежна приказка.
– Невероятно! – възкликна с усмивка, когато видя ледената висулка под стрехата на вратата да проблясва огрявана от лъчите на слънцето. Беше огромна. Бетина продължаваше да плъзга поглед по светлинките, които се отразяваха като звездички в очите й. До така красивата ледена висулка се стичаха други по-малки, чийто светлинки проблясваха загадъчно. Беше част от зимното светлинно шоу. Това привлече толкова много вниманието й, че подскочи от радост. Пристъпваше бавно напред, когато капчица се плисна до малките й крачета. Погледна нагоре. Слънцето заслепи кръглите й очички и тя бързо изви главичка. Висулките капчукаха по верандата. Нежни звуци звучаха в острите й ушички, които тя извиваше под звуците на леден валс. Бетина танцуваше под лъчите на слънцето и не усещаше как минава времето. Звуците ставаха все по-нежни и тихи. Тя размахваше грациозно опашка и се наслаждаваше. Унесена от светлините на ледените прожектори премигваше с дългите си мигли обладана от снежната романтика. Пухената й козина се беше отпуснала и се надигаше плавно при всеки пирует, продиктуван от звуците на падащите около нея капки. Изведнъж всичко утихна. Бетина поднесе дълбок поклон и притвори очи очарована от приказния танц, който беше сътворила. След това бързо се изправи и се огледа предпазливо наоколо. Под стрехата вече нямаше висулки. Бетина се натъжи. Тя беше загубила своите ледени прожектори. Пристъпи няколко крачки назад. Цопна крачета в образувалите се по верандата локви. Слънцето се скри зад хълма и тя притрепери. Бетина разбра, че именно то е захранвало светлините на ледените прожектори и сътворило звуците, под които тя танцува своя зимен танц. Доволна размърда мустачки и се бързо се промуши през бялата врата на топло. Тази нощ Бетина заспа сладко в своята зимна приказка.

Участва в "Конкурс за "Бяла приказка".