Дъждовен ден

Имало едно време, високо в небето, два облака. Единият се казвал Малък облак, а другият — Дъждовно небе. Слънцето греело, птичките пеели, а децата играели навън.
– Знаеш ли какво, Малък облак? – казал Дъждовно небе. – Искаш ли да повалим малко?
– Да, разбира се! – съгласил се Малък облак.
И те заваляли, а хората долу завикали:
– Уф, какъв противен ден!
– Уф, че е мокро!
– Уф, какво ужасно време!
– Уф, че противен дъжд!
– Е, щом е така – казал Дъждовно небе на Малък облак, – тогава да си ходим. Хайде, Малък облак!
Те си тръгнали и дъждът спрял. Хората били доволни. 
– Ех, че хубаво време! — извикали те.
А слънцето греело ли греело, и ставало все по-горещо и по-горещо, и ден подир ден, седмица подир седмица не капвала капка дъжд. Тревата пожълтяла и изсъхнала. Цветята увехнали. Листата окапали. Езерата и ручеите пресъхнали. Кравите вече не могли да намират трева за паша, затова престанали да дават мляко. Така че сладоледаджията нямал с какво да прави сладоледи и децата започнали да плачат, кравите плачели, плачели патиците и конете, и кучетата, и котките, майките и бащите плачели, дори министър-предстедателя на града плачел.
– Престани да плачеш! – извикала жената на министър-председателя. – Сега ще ти кажа какво да правиш – и тя му пошепнала своя план.
– Мисля, че това е добра идея! – казал министър председателят и заповядал да повикат началника на полицията.
– Кажете на хората – наредил му той – да си облекат шлиферите, да вземат чадърите си, да ги разтворят и да излязат на разходка.
– Слушам, сър! – казал началникът на полицията, козирувал и си тръгнал. „Що за приумица! — мислел си той. — С шлифери и чадъри в такъв горещ слънчев ден. Ще видим тая работа!"
Той отишъл и съобщил на хората какво да правят. Малък облак и Дъждовно небе много се изненадали, когато видели, че всички хора са излезли с шлифери и чадъри.
– Също като в дъждовен ден. – казали си те.
– Хайде да отидем да им повалим – предложил Малък облак. Добре! – съгласил се Дъждовно небе. Речено-сторено.
Завалял силен дъжд.
– Какъв прекрасен ден! – викнали хората.
– Я гледай, мокро е!
– Ех, че хубаво време! И всички били много щастливи – особено патиците.