приказки вълшебни

Начало | приказки вълшебни | Желанието на една фея

Желанието на една фея

Диана Петрова | 2004-07-26

Желанието на една фея

В прохладните небесни селения, далеч от хорските очи, се намира вълшебното царство на малките феи. Те могат да правят всичко, всичко, което може да си представим, и желанията им винаги се сбъдват. Те се трудят ежедневно за нас хората. Когато страдаме, чуват молбите и стенанията ни и идват да ни помогнат. Често не ги виждаме като феи, защото са много потайни и обичат да се превръщат във всевъзможни неща. Обикновено когато ни видят че страдаме, те ни се притичват на помощ във формата на дъжд, любов, кладенец, пръст или трева, въобще във всичко, което им хрумне. Само едно не се променя – и то е сърцето им. Винаги го носят със себе си и то никога не спира да желае добро…

Имало едно време една малка фея, която се казвала Ния. Всеки ден тя помагала на хората по всевъзможни начини. Когато видела жаден човек, се превръщала в кладенец, когато видела изгубен, се превръщала във вътрешен глас, който да му подскаже накъде да тръгне… Един ден обаче Ния се събудила безкрайно уморена и с жестоко главоболие. Просто не можела да се надигне от розовото си пухено легълце във вълшебното царство. Още неотворила очи и вече дочула стоновете на хора, които се обръщали към небето за помощ. Феята едва се надигнала и изпъшкала сякаш на себе си:
– О, не! Ако трябва и днес да стана и да помагам на хората, просто няма да издържа. Искам поне за миг да ме оставят на спокойствие. Искам да бъда безгрижно облаче...
И още неизрекла думите си, феята се превърнала в облаче, което спокойно и бавно се носи по вятъра заедно с другите облачета.
– Иха-а – зарадвала се тя – колко е хубаво да си си просто облаче. Пускаш по някоя капка дъжд на хората и с това приключва всичко.
Другите облачета се усмихнали доволно на думите на новото облаче и се понесли заедно щастливи в небето. Изминали няколко часа, в които всички се носили блажено по вятъра. Изведнъж обаче някой смутил почивката им. Чул се силен и пронизителен вик:
– Помощ! Помогнете ми! Не мога да си извадя крака…
Никой не ме чува…Ох, помощ…
Долу се извивал прашен селски път, а край него в една долчинка имало обърната каруца. До каруцата, полегнал на една страна, лежал кон и цвилел. Кракът му бил затиснат от каруцата.
- Помощ! Няма ли кой да ми помогне… – продължавал да цвили коня.
Другите облачета продължавали да се носят напред и сякаш никое от тях не чувало виковете на коня.
– Вижте този кон колко лошо се е приклещил и няма кой да му помогне – не се сдържала Ния, която сега била облаче – Погледнете надолу към земята.
– Голяма работа, какво ни интересува, ние бързаме да стигнем до житните поля, те имат нужда от нас – отговорили й в един глас другите облачета.
– Но…така ли ще го оставим. Наблизо няма никой… – изрекла състрадателната Ния.
– Да се оправя. Не е наша работа, пък и с какво ли можем да му помогнем… – отсекли грубо облачетата.
– Помощ! Помощ!… – продължавал да цвили коня.
– Е, добре – казала си Ния – ще се оправи все някак си. Ей сега ще му се притече на помощ някоя фея.
Другите облачета кимнали в съгласие.
Но… никоя фея не се появявала, а виковете и стенанията на коня не пресеквали. Облачетата продължавали да се носят по вятъра и скоро щели да отминат затиснатия от каруцата кон. Тогава Ния не се сдържала и решила да помогне. Затворила очи, за да се превърне в селянин. Но вместо това, от нея просто покапал дъжд. Когато погледнала надолу, видяла, че там е станало дори още по-зле. Дъждът се стичал по туловището на коня и той не можел да помръдне, за да си потърси място, където да се скрие от дъжда.
"Какво става?" – помислила си Ния и в следващия момент се сетила, че все още не е фея и не може да помага.
– Е, какво да се прави, ще трябва отново да стана фея. И без това няма смисъл. Каквото и да правя, сърцето ми ще си остане сърце на фея – продумала тъжно тя и без да губи време си пожелала отново да се превърне във фея.
Така и станало. След това, вече забравила умората си, Ния се превърнала в селянин, който минава край пътя. Селянинът помогнал на коня да се освободи и после погледнал, че в каруцата лежи човек.
– Какво е станало с господаря ти? – попитал селянинът.
– Прилоша му от жегата и изпусна юздите. Тогава не знаех накъде да тръгна и се обърнахме в тази долчинка – обяснил конят, пъшкайки.
– Добре – казал селянинът и изправил каруцата.
– Как успя да го направиш?! Досега не съм виждал човек да може сам да изправи обърната каруца – ахнал конят.
Селянинът се изчервил и не отговорил, само се метнал на каруцата и викнал:
– Дий, конче, бързо да стигнем до твоето село, че на господаря ти му е прилошало.
И конят потеглил. Вървели, вървели, докато не видели първите селски покриви.

Спрели пред първата къща, селянинът слязъл от каруцата с един скок и трескаво зачукал на вратата. Когато конят чул приближаващи се стъпки, затворил очи за миг и си отдъхнал. Вече били спасени – и той, и господарят му. Когато отново отворил очи, селянинът го нямало, а една яка и набита селянка отваряла скърцащата порта.
– Яне, Яне – провикнала се селянката, какво е станало с тебе – завайкала се тя край каруцата.
Закрещяла, натълпили се селяни от съседните къщи и бързо го пренесли вътре в двора. Намокрили му челото, дали му водица да пийне и той се свестил. После стопанката отишла при коня да му свали юздите и го помилвала:
– Браво на теб, кончето ми, браво! Намерило си само пътя и си докарало моя Яне. Ще ти сложа прясно сено да си хапнеш.
– Не на мен трябва да благодариш, господарке, а на селянина, който ни доведе – отвърнал й коня.
– Какъв селянин, аз не видях да е имало селянин, който да ви е довел – зачудила се стопанката.
– Имаше, но той изчезна.
– Милото ми конче, май и теб те е ударила жегата – не му повярвала господарката.
– Но…наистина имаше селянин, иначе как щях да изправя каруцата и да доведа господаря си дотук. Та аз съм само един кон.
– Добре, добре, сигурно си бълнувал, скоро ще се оправиш, ще си пийнеш прясна водица, ще си хапнеш и ще се оправиш – занареждала селянката.
– Па може и така да е било – разколебал се конят – да, може и така да е било. Сигурно наистина сам съм го довел.
И конят се запътил към хранилката си замислен за случилото се и леко поласкан.
– Да, бе, да – ако не бях аз, живи бяхте загинали – ядосала се първоначално феята, която слушала разговора на селянката и коня от небето. – Но какво да ви правя… – махнала после тя с ръка.

Сърцето на Ния бързо забравило неблагодарността на коня и горчивината, че не може да разкрие заслугите си. Била твърде срамежлива и потайна като всяка фея. Тя политнала още по-нависоко, откъдето можела да вижда по-добре дали някой друг не я зове за помощ. Заслушала се, защото отдолу вече се чувал гласа на дете от болницата на близкия до селото град… То крещяло с всичката си сила за помощ, за да може някой да го чуе…

 



Коментари
50 коментара

Анита , ,

Публикувано на 18.05.2008

Много хубава приказка! Супер е!

Мария Минчева, 12 г.,

Публикувано на 03.06.2008

Яка приказка, ама що тая фея на мен не ми помага.

Симона Иванова, 12 г.,

Публикувано на 08.06.2008

Щом прочетох тази приказка веднага я харесах.Тя ми е любима от днес нататък!!!

Тони , 7 г.,

Публикувано на 11.06.2008

тя ми е любимата приказка

Rikki , 10 г.,

Публикувано на 12.06.2008

Супер е!

Николай Няголов, 5 г.,

Публикувано на 16.07.2008

Току-що мама ми прочете тази интересна приказка и всяка вечер ще си я поръчвам за "Лека нощ":))

Крисияна ///////////, 13 г.,

Публикувано на 26.09.2008

става

Цветомира Гяурова, 10 г.,

Публикувано на 14.10.2008

Страхотна е.Стана ми една от любимите приказки.

mladen , 47 г.,

Публикувано на 19.10.2008

много поу4ителна приказка много ми хареса

Пепо Василев, ,

Публикувано на 01.11.2008

много е хубава приказката

Виктория Герганова, 8 г.,

Публикувано на 06.11.2008

С-у-п-е-р

Iviana Ivanova, 10 г.,

Публикувано на 09.11.2008

Prikazkata e 4udesna.Iskam i na men da mi pomaga tazi feia.

Айтен Кемалва, 10 г.,

Публикувано на 12.11.2008

ем интересно беше тази приказка, хубаво.

Галя Димитрова, 10 г.,

Публикувано на 22.11.2008

Много е яка приказката.Невероятна!

ralica gerova, 11 г.,

Публикувано на 29.11.2008

mnogo bebe6ka ama e hubava abe stava 6to da ne stava na men li4no ma kefi i to mnogo

натали щерева, 8 г.,

Публикувано на 29.11.2008

аз съм Натали викаите ми Нати изкам да се запознаем това е яооо...

натали щрева, 8 г.,

Публикувано на 30.11.2008

аз се казвам Натали и изкам да се запознаем

Николета Стоянова, 11 г.,

Публикувано на 30.11.2008

Приказката е яка, но за по-малките деца. На мен лично ми е малко скучна.

ники пингвинови, ,

Публикувано на 07.12.2008

готино

Мария Гъдева, 8 г.,

Публикувано на 14.12.2008

Много ми хареса приказката.

Някаква , 16 г.,

Публикувано на 22.12.2008

тъпоооооооооооо ох тъпо тъпо тъпо тъпо

ДИМИТЬР ИВАНОВ, 9 г.,

Публикувано на 02.01.2009

АЗ МИСЛЯ ЧЕ ПРИКАЗКАТА Е ХУБАВА ГЛЕДАХЯ И ТРИТЕ ЧАСА И ПОЛОВИНА ПО ДЖИТИВИ

Виктория Туримацова.., 9 г.,

Публикувано на 04.01.2009

Приказката е много скучна, и не съществуват феи.

Юджи Радулова, 7 г.,

Публикувано на 28.01.2009

много е хубава приказката;Феята е добричка и помага на хора изпаднали в Беда.

Мира Савова, 8 г.,

Публикувано на 30.01.2009

приказката става.

Моника Емилова, 11 г.,

Публикувано на 30.01.2009

много е яка

bubeto_smk , ,

Публикувано на 01.02.2009

някои може ли да ми каже кой е автора на тази приказка

, ,

Публикувано на 08.02.2009

много е хубава приказката;Феята е добричка и помага на хора изпаднали в Беда.

Илияна Галинова, 12 г.,

Публикувано на 12.02.2009

за мен приказката е тъпа

Диана Петрова, 30 г.,

Публикувано на 28.02.2009

Здравейте на всички! Много се радвам, че приказката ми е получила толкова много коментари. Благодаря и за позитивните, и за негативните. Окуражавате ме да продължа да пиша. Тъкмо бях решила, че няма особен смисъл.

Стефи Янчева, 9 г.,

Публикувано на 05.03.2009

яка е приказка!:)

Йоан Иванов, 17 г.,

Публикувано на 14.03.2009

много яка приказка

Петя , 10 г.,

Публикувано на 07.04.2009

Диана Петрова ,вие писателка ли сте

Моника М., 19 г.,

Публикувано на 05.06.2009

Много хубава приказка :) Поздравления !

Ели Хараланова, 8 г.,

Публикувано на 12.06.2009

Не съм чела приказката!

Криси , 9 г.,

Публикувано на 09.07.2009

приказката много ми хареса но кой я е написал

Яна , 9 г.,

Публикувано на 10.07.2009

Приказката е прекрасна

hristina vasileva, 10 г.,

Публикувано на 23.08.2009

taq prikazka e nai qkata na sveta sigyrno ima i po hybavi de ama

Лара Тренчева, 10 г.,

Публикувано на 13.11.2009

много е яка

Таня Марчева, 24 г.,

Публикувано на 21.11.2009

Приказката е много интересна и забавна

Мария Васева, 12 г.,

Публикувано на 01.02.2010

тази приказка е толкова вълшебна феята е прекрасна

Мартин , ,

Публикувано на 13.02.2010

приказката е много не обмислена

Галя , ,

Публикувано на 20.03.2010

ДО РЕДАКЦИЯТА: ТРЯБВА ВСЕКИ МОМЕНТ ДА Е ОТДЕЛЕН С НОВ АБЗАЦ!!!

От редакцията , ,

Публикувано на 21.03.2010

Благодарим за поправката, Галя. Така пооправихме ли го малко? :-)

Галя , ,

Публикувано на 09.04.2010

Приказката е супер! :-)

Християна Дончева, 9 г.,

Публикувано на 16.10.2010

Приказката е страхотна! Много ми харесва! :D:D:D

kaka Мира, 10 г.,

Публикувано на 12.11.2010

Таза приказка е много интересна!!!Моля прочетете я!

Диана Петрова, 32 г.,

Публикувано на 30.05.2011

Приказката, заедно с много други, излезе вече в хартиен вариант. Книгата е на изд. СофтПрес и се нарича: "Мъдри приказки за деца и родители". Има я онлайн, както и по книжарници и хранителни вериги :))))

Емилиана Абрашева, 9 г.,

Публикувано на 27.11.2011

Приказката е интересна.Приятна за четене и е поучителна ,че не трябва да избързаме .На мен лично много ми хареса!

Никол Колева, 13 г.,

Публикувано на 02.01.2018

Много интересна и получителна приказка!!!

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град