Приключения в гората

Веднъж едно момиченце на име Ани отиде в гората да си набере гъбки и цветя от китните полянки. То напълни своята кошничка до горе с благоуханни цветя и вкусни манатарки.

Но когато пое по пътечката да си върви, на пътя му се изпречи една огромна мечка... Тя каза:

– Здравей, момиченце!Какво правиш тук?

– Ами, набрах си гъбки!

– Не знаеш ли, че е забранено?

– Не! Съжалявам!

– Хм... Ти ми изглеждаш мило момиче!Ще ти простя, но само ако останеш в моята къща и чистиш, переш и готвиш, иначе ще те изям!

Ани е работливо момиче и се съгласи. Всеки ден тя переше завивките на мечката, готвеше вкусни гозби и чистеше къщата на Меца.

Но на момичето й домъчня за майка и, която сигурно тъжеше и се притесняваше за дъщеря си.

Една вечер, докато вечеряха, Ани каза на мечката:

– Моля те, Мецо, пусни ме!!!Умолявам те!

– Ами като те пусна, кой ще върши домакинската работа?Аз не мога нито да чистя, нито да готвя!Няма да те пусна, Ане!

– Ама, Мецо, моля те!

– Няма пък!!!

– Искаш ли да те науча на домакинска работа?

– Ами добре!

И Ани научи мечката да готви гъбена чорбица, да чисти и пере. Меца беше много доволна и благодарна на Ането. Вече момичето можеше да се върне при майка си.

– Чао, Мецо!Благодаря, че не ме изяде!

– Чао, Ани!Когато дойдеш пак в гората, може да ме посетиш!

– Разбира се!Чао!

И Ани тръгна по горската пътечка да си върви, но на пътя й изскочи една сива вълчица...

– Здравей, момиче!Какво правиш тук?

– Набрах си гъбки, гостувах при Меца и сега се прибирам!

– Ще дойдеш с мен в моята пещера!

– Но защо?

– Ще си играеш с моите пет вълчета и ще ходиш до реката за вода, ако не правиш това, ще те изям!

– Съгласна съм!Да отиваме в дома ти!

И така Ани вършеше работата, която й бе наредила вълчицата. Но много й домъчня за майка й... Веднъж тя помоли вълчицата да я пусне, но тя не искаше... Но накрая каза:

– Добре, но само ако ме научиш как да готвя чорба от животните, които улавям за ядене!

И Ани я научи да готви чорбица.

– Чао, Ане, и благодаря, че ме научи да готвя такава хубава чорбица!!!

– Чао!!!

И Ани тръгна по горската пътечка и стигна до дома на майка си. Тя се приближи, бутна дървената врата и извика с всичкия си глас:

– Мамо!

А тя отговори:

– Дъще, къде беше, какво прави, че те нямаше толкова дълго време!?

– Слугувах на мечката, гостувах при вълка, но пак се върнах жива и здрава при тебе!

– Ах, Ане, тези твои фантазии!Та как ще си била при мечката!Невъзможно е!Тя нямаше да те остави жива! – каза майка й и я прегърна силно.

– Не ми ли вярваш?

– Ами... Няма значение!!!Важното е , че си отново тук!Да знаеш как се притесних за тебе!

– Мамо, аз наистина слугувах на мечката и играх с децата на вълчицата!

– Да кажем, че просто си се изгубила в гората!!!

И така двете заживяха прещастливо, а Ани все повтаряше на майка си, че е слугувала на мечката и играла с вълчета, а майката все повтаряше: Няма значение, няма значение!!!