Зелен цвят в моя свят

Едно невероятно лятно приключение
(или  опит за различно мнение на  един представител на новото поколение)
 
Не пей ми се, не смей ми се,
но днес живей ми се.
Било, каквото било.
Зелено време вече е дошло!
 

Кап-кап, капки падат. И не ги боли. Дали?... Кап-кап, локви стават. Ето, че вали. Нали?... И чувам тих стон... от шепа зелен хоризонт.
Поглеждам през прозореца отворен. Кестенът пред него е огромен. Все така зелен. И сякаш се моли на мен. Да го спася, от злата му съдба. Животът му да продължа сега. Да не давам да го отсече за дърва, някой тайно през нощта. И през зимата да го използва за топлина или от него да си направи, заедно с други материали, някаква монтажна комбинация, за балконската си изолация. Май се намирам в трудна ситуация. Как да помогна на зеленото дърво, да остане живо то? Как да помогна зеленият цвят да остане в моя град, който расте, ала остава вечно млад?

Леко надничам през прозореца. Виждам една гъсеница, която пълзи по дебелото стебло на старото дърво. Но съзирам около него тук и купчинка разпилян боклук. И се сещам, че това е най-неизчерпаемата суровина, която няма цена. Защото живеем в свят на отпадъци богат. И всички те могат да отопляват съвременните градове. В квартални центрове или областни централи, всеки трябва само там боклука си да остави. За да може от него енергия да се направи, която после към нашите жилища да се отправи.
Представям си, че в нашия блок има такава мини Централа, която на апартаментите безплатна и чиста енергия дава. Светлината бързо ще се разпространява, а топлината за дълго в дома ще остава. По този начин боклукът ни природата спасява и от контейнерите повече не ще се разпилява. Точно сега, на мига, се сещам за една народна приказка, на много българи любима, в която чудно послание има. Ала вместо „Сливи за смет“, аз на свой ред предлагам на медийните специалисти кампания, с интересни послания, цял букет, под  мотото „Енергия за смет“. Всеки, който боклука си редовно дарява, безплатно енергията да получава. А градската среда все по-чиста и зелена ще става. И ще ни се отблагодарява, като продължава красота и уют да ни дава.

Отново се взирам в прозореца отворен. Оттам ме гледа кестенът тревожен. Помахва нервно със своите клони, тежките си мисли за да прогони. С какво ли още мога в този час да му помогна аз? И тогава разбрах, изведнъж проумях, че не аз му помагам в този ден, а точно той на мен. Защото ми отвори очите, за да прогледна през мъглите и да видя как от висините сам енергия си набавя от Слънцето и вятъра. За него те са суровина за храна, неизчерпаема при това, от която сили си набавя. Тъй като тя енергия му предоставя. Нима и нашето общество не може да следва примера на зеленото дърво, което за природата върши единствено добро?

Представям си, че санираме нашите жилищни сгради, не със стари строителни материали, а със специални панели, които енергията от Слънцето са взели. И още си представям как на покрива на нашия висок блок, вместо сателитни, телевизионни и интернет антени, има само модерни соларни системи и вятърни инсталации, както е при другите развити нации. Може би, мислите на едно бързо пораснало дете не ще се приемат от света на възрастните добре и тези мои предложения ще срещнат различни скептични мнения, на експерти- неверници. Но не искам като Дон Кихот да се бия с вятърни мелници, а просто желая вятъра да укротя, за да мога не само повече средства на обществото да спестя, но и природата ни да спася. Защото и вятърът и Слънцето са източници на енергия възобновими. А с тяхна помощ, още дълги години, небесата ни ще бъдат вечно сини.

Пак поглеждам през прозореца отворен. Кестенът вече изглежда спокоен. Но аз все още не съм. Не защото тъмно става навън или защото гъсеницата на моето дърво си похапва поредното зелено листо. А защото знам, като всеки здраво мислещ човек, че дори и в 21. век, пътят ще е труден и нелек, изпълнен с препятствия безчет. Още от Малкия принц зная, че ако искаш да видиш пеперуди най-накрая, първо трябва да изтърпиш няколко гъсеници. Тъй като успехът идва при тези умници, които от трудности не бягат. Важно е те, като се препънат, да станат и да продължават пречките да преодоляват. Само такива хора побеждават и те зеления цвят заслужават. В такова общество искам да живея. И ще му помагам с каквото умея.

Виждам как от дъждовното небе се стрелва прелитаща птица и грабва малката гъсеница от високото дърво. А то се усмихва щастливо, че е отново красиво. Не разбирам тогава, защо хората казват, че „една птичка пролет не прави“. Тази поговорка никак не ми се нрави. Защото ако всеки един разтвори душа готова, да разбере мъдростта на майката природа, тя отново ще стане свежа и бодра, и ще бъде с човеците горда. От органичните отпадъци и домакинския боклук, нека енергия да правим тук!... А ако всеки, възрастен или дете, засади в града си по едно дръвче и използва една частица от слънчева и вятърна енергия поне, то представям си тогава как усмивката на Земята засиява и тя грейва цяла, тъй като отново зелена става. Аз в моите мечти я виждам такава!...
Кап-кап, капки падат. И не ги боли. Нали?... Кап-кап, локви стават. Ето, че вали. Дали?... Кап-кап, капки падат. А на мен разликата, между света на моите мечти и този, на възрастните, много ми тежи. Но обществото пак мълчи!... Кап-кап, следи остават в моите очи… сълзи, капещи върху поредния ми стих, който на теб, мое дърво, посветих…
 
Не пей ми се, не смей ми се,
но и утре с теб живей ми се.
Знай, каквото било, било.
Зелено поколение вече е дошло!

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“