Защо се прозяваме?

Дълбокото вдишване и издишване с отворена уста, или с една дума – прозявката е позната на всички. Прозяват се не само хората, а също и другите бозайници, птици и влечуги. Дори бебетата, които са още в корема на майка си се прозяват. Но защо всъщност се прозяваме, дали това се поражда от липсата на сън, скука или има и други причини? Сега ще разберем.

Прозявката не е наш каприз или проява на невъзпитаност – тя е пряко свързана с нуждите на мозъка. Мозъкът има нужда от определено количество кислород, за да може да работи нормално. При липсата на този кислород, той изпраща сигнал до организма, който започва с всички сили да се стреми по най-бързия начин да компенсира недостига на кислород. Точно тук идва ролята на прозявката, защото най-бързият начин за снабдяване на мозъка с кислород е именно тя.
По време на прозяване ние поемаме много повече кислород, отколкото когато дишаме нормално и така много бързо се компенсира липсата му. Освен това чрез прозявката кислородът много по-бързо достига до мозъка.

Често докато човек се прозява се и протяга – това също е следствие от инстинктивна нужда на тялото. Обикновено когато проникне толкова много кислород наведнъж е нужно и кръвта ни да се раздвижи по-бързо и затова много често, когато се прозяваме ни се приисква и да се протегнем.
Може да ви прозвучи леко странно, но в процеса на прозяване се включва цялото ни тяло – всички основни системи на организма ни: мускулната, съдовата, скелетната, дихателната, нервната.
Напрежението, което прозявката предизвиква в устата, лицето и шията увеличава притока на кръв в мозъка. Така той получава повече хранителни вещества, кислород, а това подобрява работата му.

Наскоро беше открито, че има и още една основна причина за прозяването. Тя отново е свързана с мозъка или по-точно с неговото прегряване. Чрез прозявката мозъкът се охлажда.
Трябва да се знае, че повишаването на температурата на мозъка е рядко и самите ние не го усещаме, но то съществува. Най-честата причина за това е, когато тялото ни казва, че иска да спи, но ние не го слушаме и не лягаме да спим. В такава ситуация температурата на мозъка се повишава, същото става и с кръвта, преминаваща през него. За да се справи с тази ситуация, мозъкът изпраща сигнал на организма да се прозява. От това става ясно, че когато ни се спи, ние се прозяваме и затова си действие тялото ни има основателна причина.

Чувствата на сънливост и скука, които хората изпитват преди прозявката – именно това е резултатът от липсата на достатъчно кислород за нуждите на мозъка. От това можем да заключим, че прозявката наистина е свързана с липсата на сън и чувството на скука. Чрез нея тялото казва на мозъка „Ето ти кислород, а сега се събуди!“.

Необходимостта от активизиране на мозъка обяснява и защо понякога се прозяваме, без да ни се спи, а когато сме нервни или се вълнуваме.
Проведено е изследване, което показва, че преди изпит учениците се прозяват много по-често от нормалното. Същото правят и спортистите преди важно състезание, както и много от парашутистите преди скок.

Заради всичко което казахме дотук, специалистите съветват да не се въздържаме, когато ни се прозява, а да го правим, защото този рефлекс ни помага да намалим умората и психическия стрес. Прозяването активизира кръвообращението, прояснява ума, осигурява на клетките в тялото и мозъка енергия, стимулира всички мускули и подобрява настроението. Разбира се, когато се прозяваме, възпитано е да поставим длан пред устата си.

Няколко любопитни факта за прозяването:

• Изчислено е, че една нормална прозявка трае около 6 секунди.
• Човек може да се прозява около 60 пъти на ден.
• Мъжете и жените се прозяват еднакво често, но жените по-често закриват устата си по време на прозявка.
• Някои животни се прозяват когато ги грози опасност, за да покажат зъбите си на противника.