Великанът с говорещото куче

Имало едно време един добър великан. Той живеел в един голям град, в една къща. Къщата му била на два етажа и имала два комина. Великанът си имал и говорещо куче.

Един ден той отишъл да купи домати и краставици за специалната си великанска салата. Бил довел и говорещото си куче. Зърнал доматите и краставиците в края на магазина. Отишъл на касата, където му таксували зеленчуците. Жената му рекла:
– Четири лева и тридесет и шест стотинки, моля !
Великанът тъкмо връчвал парите на касиерката, когато иззад рафтовете се показал друг великан,който бил много по-голям и лош. Той видял говорещото куче и го грабнал. Добрият великан, който щял да плаща на касиерката, се впуснал в бой с него, за да спаси кучето си. Тъй като другият великан бил по-силен, пуснал кучето и продължил да се бие. Никой не видял как то излязло от магазина и отишло до къщата на стопанина си.
Върнало се скоро, като донесло един револвер, един лък с двадесет стрели и три много дълги и остри ножа. Докато добрият великан сритвал лошия гигант в края на магазина, говорещото куче му пуснало оръжията и бързо казало:
– Ето ти оръжията! Пожелавам ти много късмет! – и го предупредило: – Много внимавай, този великан е лош и хитър!
– Добре, много ще внимавам ! – казал му той и продължил да се бие.
Метнал трите ножа, но не го улучил. После го застрелял с револвера и лошият великан се проснал мъртъв на земята. Така добрият великан спасил своето куче.
Случката бързо се разчула из целия град и всички вече го наричали “Героят Великан“.

Участва в конкурса „Великански конкурс за талантливи писатели“